Yendri е самостоятелен проект на Нина Кординг, базиран в Хамбург, Германия. Нина, освен музикант, е и художник и фотограф. Прави предимно електронна музика, като в това понятие включва всички подстилове, които могат да опишат меланхолията в душата й – dark house, synthpop, ebm. Сама прави музиката си, обложките на албумите, видео клиповете към песните си. Има издадени 12 албума. Рисува, но не обвързва картините си с музиката – смята, че това са два съвсем различни процеса, които изискват различни нива на концентрация.
Определя се като песимистка, вижда света предимно през черни краски. Затова и музиката й може да се определи като потискаща за обикновения слушател. Но тези, които са настроени на тази честота на възприемане на света, Yendri е артист, който повежда към още по-особени дълбини на усамотението и отчуждението.
Правила съм музика в industrial стил, също и в darkwave, house, techno. Лошото е, че колкото повече различни стилове използва един артист, толкова по-лошо се котира. Или поне в Германия е така. Немците смятат, че можеш да си наистина добър само в нещо, което си специализирал, без дори да видят реални резултати от многостранно творчество. В Япония например Мицубиши продават и мляко с марката си и то се купува не по-малко.
Не се интересувам от негативните коментари. Но тъй като съм по-черногледа по природа, отрицателните мнения по-дълго остават в съзнанието ми.
Не слушам твърда музика – за мен тя е като кафе без мляко и захар – просто горчи. Имам афинитет към фънк музиката.
Имам много възгледи за това как ще се развие света в бъдеще. Има колкото негативни страни, толкова и позитивни. Негативното е, че големите корпорации могат да контролират хората посредством различни инструменти и влияния. Всичко днес се подчинява на индустриализацията и монопола. Малко хора в днешно време знаят, че не можеш да си купиш щастие с пари. От друга страна обаче технологиите могат да се превърнат в полезни инструменти за доброто на човечеството – например по-усъвършенстван транспорт. Или машините да ни спасят от саморазрушение. Все още съм любопитна дали бъдещето ще изглежда така, както го представиха в “Петият елемент“ или “Blade Runner”.
Често се чувствам аутсайдер. Вярвам, че съм, защото във времето това се е доказало отново и отново. Например когато съм сред хора, но непознати, съм страшно подозрителна. Също така не виждам себе си в системата, до нормалните хора, да съм тяхно пълно копие и да се водя по фиксирани правила, а живота ми да е предопределен от социума.
80% от песните ми са твърде лични, а останалата част са плод на въображение. Но няма песен, която да е повлияна само от лично преживяване или да е само творчески труд. Мисля, че са взаимно свързани.
Правя сама клиповете си със самоснимачка. Понякога обикалям из изоставени фабрики или забравени от бога места, за да намеря нови мрачни мотиви.
Може би ще е забавно да направя клип в стил Боливуд, в който всичко е цветно като от индийската култура, ярко и блестящо, и в този момент на сцената излизат група готи с високи ботуши и лъскави черни дрехи, които танцуват като индийци.
автор: Яница Григорова
