X-Ray Spex е една от емблематичните дамски пънк банди. Шайката на Поли Стайрин се събира в Лондон и е активна между 1976 и 1979 година, в които успява да остави в историята пънк химна „Oh Bondage Up Yours!“.
По това време няма много момичета в пънка и Поли се превръща в едно от нежните му лица. Въпреки че става икона на движението, тя винаги си остава хипи.
Тя е мулатка, носи шини за зъби и не й пука. Архетип на феминизма в пънка и антипод на красавиците ала Деби Хари.
„Аз не съм секс символ и ако някой се опита да ме направи такава, утре ще си обръсна главата“. (и наистина го прави – в банята на Джони Ротън)
Родена е през 1957 година в Брумли, Кент, но израства в Брикстън, Лондон. Майка й е секретарка от ирландско-шотландски произход, а баща й е от Сомалия и работи като докер.
“Избрах името Poly Styrene (полистирен), защото това е лек продукт за еднократна употреба. Пластмаса, еднократна … ”
Пред пресата Поли представя баща си като част от сомалийската аристокрация, но корените на семейството й не може да се проследят. Баща й ги напуска и израства като тъжно и несигурно дете. Споделя, че е била жертва на сексуален тормоз още като три годишна от тийнейджър, който заплашва нея и брат й с нож. Случката се запечатва в съзнанието й като кошмар и по-късно става причина за няколко опита за самоубийство.
Напуска училище на 15 и обикаля на стоп музикалните фестивали и се пробва в различни начинания. Тя е реге певица, модна дизайнерка, приключенка без смисъл.
“Аз съм позьор и не ми пука. Искам хората да ме зяпат“.
Записва първият си сингъл „Silly Billy“ още на 18 години и го подписва с истинското си име Мери Елиът. Когато попада на концерт на Sex Pistols, нещата й стават ясни.
”Дрехите никога не могат да бъдат вашата същност, затова и хората ги носят. Можете да създадете представа с тях, те изразяват определен вид отношение. Те ви отдалечават от реалността, а реалността е доста скучна“.
Пуска обяви в списанията NME и “Melody Maker”, че търси млади пънкари и събира групата си X-Ray Spex. Дебютният й сингъл излиза 1977 година и бързо се налага на сцената. На следващата година излиза и албумът „Germfree Adolescents“.
По това време обаче тя започва да получава странни видения и нейни познати я описват като странно момиче, което говори за халюцинации. НЛО. Розова светлина в небето. Набързо е диагностицирана с шизофрения, като едва през 1991 година става ясно, че е биполярна.
Изморена от турнетата и концертите Поли напуска и групата се разпада. През 1980 година тя издава самостоятелен албум, последван през годините от още няколко. Бандата също се събира на няколко пъти и дори издава албум през 1995 година – „Conscious Consumer“, но не се задържат за дълго заедно.
След развода си с китариста Ейдриън Бел в началото на 80-те години Поли става част от движението Харе Кришна, вегетарианка и активист на различни каузи. Заедно с малката си дъщеря пет години живее в Кришна храм.
“Тръгнах по духовния път, защото търсех някакъв смисъл да живея. Прекарахме страхотно там“.
През кариерата си сключва толкова лоши сделки или както обяснява “просто подписвах разни неща“, че така и не се озовава с пари. Често разчита на помощите, които получава като биполярна.
Сама се определи като “наблюдател, а не страдащ артист, който се вдъхновява от мъчителните си преживявания“.
“Играх си с думи и идеи. Изсмях се на всичко и всеки“.
Умира от рак на гърдата. На 53 години. Остава след себе си много музика и дъщеря си Селесте Бел.
“Мисля, че най-погрешното схващане за нея е, че тя е била изявена пънкарка. Всъщност по душа тя беше много повече хипи. Тя никога не се е приемала за пънк. Това бе етикет, който й поставиха“, споделя за нея дъщеря й, която разказва историята на майка си в документалния филм „Poly Styrene: I Am a Cliché“.
