Уди Харелсън е роден на 23 юли 1961 г. в Тексас. Детството му по никакъв начин не може да се нарече обикновено. Баща му Чарлз Харелсън, професионален наемен убиец, е осъден на доживотен затвор за убийство на федерален съдия. Получава доживотна присъда и влиза в затвора, когато Уди е едва на 7 години. Майка му отглежда тримата си сина в Охайо.
В детството си Харелсън страда от дислексия и хиперактивност. На 22 години завършва актьорско майсторство в Hanover College и заминава за Ню Йорк, за да се опита да направи кариера. И успява.
За първи път се жени на 24 години, но само след няколко месеца се развежда. На 47 се жени за бившата си асистентка и двамата имат три деца.
Признава, че е бил пристрастен към секса. Сериозен активист е и една от каузите му е легализирането на марихуаната. Освен това е екоактивист и строг вегетарианец.
„Най-голямата надежда, която имам за себе си – да бъда там, където съм.“
„Глупаво е да мисля, че в рая ще живея по-добре, отколкото сега.“
„Възрастният човек е дете с много слоеве по него.“
„Мисля, че съм чудесен пример за децата си – какво не трябва да правят.“
„Да се занимаваш със спорт никога не е излишно. Но по-добре е да го разбереш сега, а не в момент, когато тлъстото ти, задъхано тяло го гони половин дузина зомбита.“
„Не вярвам в политиката. Би могло да се каже, че съм анархист. Мисля, че хората могат да се грижат сами за себе си.“
„Ненавиждам славата. Кучката страда от раздвоение на личността.“
„Бях в едно такси и се заговорихме за живота с таксиметровия шофьор и той каза: „Хаосът и творческите сили вървят ръка за ръка. Ако загубиш един процент от хаоса си, губиш своята съзидателност.“ Аз му отговорих, че това е най-брилянтното нещо, което съм чувал. Трябваше да го чуя преди години.“
„В седми клас трябваше да напиша доклад за околната среда и застрашените видове. Трябваше да е само няколко страници, а аз написах почти 50.“
„Убийци по рождение“ е неразбрана романтична комедия.“
„Даже тези велики събития, които още не са се случили, ще останат някога просто във вчерашния ден.“
