1969 година, някъде в Камдън таун, Лондон
Двама актьори пият, търсят работа, друсат каквото намерят и пият. Живеят в пълна мизерия, глад, студ. Няма кинти, няма и бачкане.
Ден след ден. Тогава стигат до здравословното решение да си вземат глътка въздух и да сменят пейзажа с уикенд в провинцията. Ваканцията обаче е в ръцете на екстравагантния чичо на Уитнейл, който държи ключа за вилата.
През вечния дъжд на Албион двамата стигат до къщата в средата на нищото, където се намират и разкриват себе си, за да могат да продължат отново.
„We’ve gone on holiday by mistake“.
И пак пият, защото винаги има време за едно питие. Дори светът да пада върху нас.
А има и гости.
„We want the finest wines available to humanity. And we want them here, and we want them now!“
”Withnail & I” ( Уитнейл и аз) на Брус Робинсън излиза през 1987 година и до ден днешен е неизменна част от всички класации за най-култовите филми.„I assure you I’m not [drunk], officer, honestly. I’ve only had a few ales“.
Изискан хумор, като диалозите са почти изцяло лафове, ненатрапваща се психаделика и финна, лека драматична нишка. Е колко може да е лека?
„Free to those who can afford it, very expensive to those who can’t“.
Брилянтна игра на Пол Макгън и Ричард Грант и саундтак от Шуберт до Джими Хендрикс.
107 минути велик махмурлук.
„I feel like a pig shat in my head“.
