Снимки на пациенти от приюта West Riding Asylum, в Уейкфилд, Йоркшир, Англия, правени около 1869 година.
Безгласните истории, запечатани на плаките на неизвествен фотограф, говорят сами за себе си. Тези снимки са свидетелство от една революционна епоха в психиатрията – времето когато „хуманното движение“ започва да набира последователи, които опитват да третират хората с психически и поведенчески разстройства (почти) наравно с тези със соматични заболявания.
Преди това „лунатиците“ са били в доста неизгодна позиция и с тях са се отнасяли в пъти по-зле и от най-закоравелите престъпници: връзвани, бити, заливани с вода и осъждани на изгнание.
Кадрите ни срещат с отдавна отречени класификации и опити за диагностициране на психичните болести, по времето когато повечето налудности са наричани просто „мания“.
Психиатрията, макар и не под това име, има корени още в древността. В Древен Рим и Древна Гърция умствените отклонения у някои хора са се считали за свръхестествени. Първите психиатрични болници са построени в ислямския свят през VIII век в Багдад и Кайро. Психиатрични приюти се появяват в средновековна Европа през XIII век.
Едва през XIX век психиатрията е призната за отделна дисциплина, което води до неимоверно увеличаване броя на пациентите. През 1960-те години на XX век започва антипсихиатричното движение, което е враждебно настроено към фундаменталните предположения и практики на психиатрията.
През 1969 година е създадена Гражданската комисия за човешки права (CCHR). Благодарение на това движение в повечето Западни общества са премахнати държавните психиатрични институции и нехуманните методи на лечение, практикувани дотогава, като електроонвулсивната терапия и лоботомията.
През XXI век един от най-върлите противници на психиатрията са сциентолозите.
Въпреки безспорният напредък на науката и повишаването на качеството на живот на милиони пациенти с лекарства или психотерапия, и днес съществува тежка стигма върху психичната болест в обществото и дори в някои медицински течения.