Последни
Home / Uncategorized / Виктор Цой, който пя, както живя
Виктор Цой, който пя, както живя

Виктор Цой, който пя, както живя

Почти всеки може да ни прости за честността и, да речем, за недостатъчно професионалната игра и дори за не достатъчно професионалните текстове. Има много примери за това. Но когато честността изчезне, те не прощават нищо, Виктор Цой, 1987г

Харизматичният лидер на Кино Виктор Цой умира в автомобилна катастрофа на 12 август 1990 години едва на 28 години. Според официалното разследване той е заспал на волана, докато шофира някъде из Латвия. Връщайки се от риболов, колата му влязла в насрещното и се блъснала в автобус.

Той оставя след себе си седем студийни албуми и един почти завършен. Иконата на последното съветско поколение.

Виктор Цой е роден в Ленинград през 1962 година. Той е единственото дете в семейството на корейски инженер и училищна учителка по физкултура. От малък е запленен от рисуването и дори изкарва пари, като продава на черно негови рисунки на западни звезди. Учи в художествено училище, но от малък свири на китара. Техните му подаряват още когато е на 5 години, а на 17 започнва да композира и собствени песни.

Вдъхновен от групи като Division, The Cure и любимите му The Smiths, той започва да свири с приятели. Като ученик основава групата Палата № 6, в която вокал е Максим Пашков.


Да, правя поп музика. Музиката трябва да покрива всичко. Когато е необходимо, тя трябва да разсмива, когато е необходимо, да забавлява, и когато е необходимо, да ви накара да мислите.

През 1979 година заради слаби оценки е изключен от местното училище по изкуства, но според мнозина той е бил изгонен заради все по-сериозните му ангажименти с рок музиката. Той продължава да учи във вечерно училище, но музиката все повече превзема живота му.

През 1981 година той се присъединява към Гарин и гиперболоиды, където свири на бас. Малко по-късно групата се преименува на Кино̀.

По това време Цой е близък приятел с друг местен музикант Михаил Науменко – Майк, който му оказва силно влияние. Историята на приятелството им е разказана във филма „Лето“ от 2018 година. По-късно лидерът на Аквариум Борис Гребеншчиков го взима под крилото си.

През 1982 Кино издават първия си албум, озаглавен „45“, в който си позволяват да засегнат и социални теми. Първоначално именно политическите послания в текстовете ги правят популярни. В песента „Электричка“ той разказва историята на човек, забит във влак, който го отвежда някъде, където не иска. Това е очевидна метафора за живота в Съветски съюз и властите забраняват да се изпълнява на живо. По-късно Цой се обявява и срещу войната в Афганистан.

Групата няма достъп до телевизията, но бързо набира популярност.

През 1985 година Михаил Горбачов идва на власт, а Цой пуска емблематичното парче „Хочу Перемен“. Според някои негови близки текстът не е политически, а личен, но песента е цитирана дори от Горбачов.

„Човек, който прави нещо ново, винаги се бори с нещо старо. Постоянно е в конфликт. Това по правило винаги е рисковано“.

Същата година той се жени за Мариана Родованска, с която имат син Александър. Двамата се разделят няколко години преди гибелта на Цой, но така и не са се развели.

През 1986 година Кино и Аквариум свирят в САЩ, а после заедно с още две ленинградски групи – Алиса и „Странные дни„, записват общ двоен албум, който се разпространява в Щатите.

През 1987 година Кино издават албума „Гру́ппа кро́ви“, с който достигат звезден статус и отключват истинска Киномания. По това време Цой се изявява и като актьор във филмите „Асса“ и „Игла“. През 1989 година той дори е избран за актьор на годината.

Разбира се, много се радвам, че сега Кино пълни подобни зали, но по принцип това не беше самоцел. За нас беше важно да свирим музиката, която ни харесва, и ние ще я свири, дори ако по-малко хора я харесват.

Въпреки че бил звезда, Цой продължавал да живее като обикновен пролетарий и продължавал да работи като огняр в едно от котелните в Ленинград. Цой споделя, че харесва работата си, а и се нуждаел от пари, за да поддържа групата, която не получавала никаква държавна подкрепа. Котелното се е наричало „Камчатка“ и след смъртта му се превръща в музей.

Единственият албум на Кино, който бил записан в истинско професионално студио е „Звезда по имени Солнце“. Албумите на групата се презаписвали и предавали от ръка на ръка. Този начин на живот го направил още по-обичан от младите хора.

Апогеят на бандата е концерта и на стадион “ Лужники“ в Москва през 1990 година.

Смъртта му е отразена в „Комсомолская правда“ така:

Цой означава повече за младите хора отколкото всеки политик, знаменитост или писател. Това е така, защото Цой никога не е лъгал и никога не е продавал. Той беше и си остава себе си. Цой е единственият рокер, чийто образ не се различава от реалния му живот. Той живял така, както пееше в песните си … Цой е последният герой на рока.

В останките от катастрофата е намерена касета с единствения запис на вокалите на Цой за следващия му албум. Лентата е възстановена и оцелелите членове на Кино записват последния „Чёрный альбом“.

Смъртта на Цой е последвана от вълна самоубийства на млади хора в Съветския съюз. В Москва на улица „Стари Арбат“ се намира „Стената на Цой“, където почитателите му продължават да си спомнят за него с графити и рисунки.