ИНТИМНО
Като език на котка във валериан
положих своя в твоя пъп.
Потръпва крепостта от свян.
А аз стърча като откъртен ръб.
Светът е пещерен или семеотводен.
Към колената ми притискаш щедра талия.
Любов да търсиш днес не е на мода.
Добре дошла в конюшнята на маргинала!
Ти, знаеш ли – луната свири с устни,
поела милионите ерекции.
Аз бавно пак под тебе ще се спусна
с мечтата да пребъда по една проекция.
Дърветата умират прави.
Дърварите – надве превити.
Телата ни като свещени крави
преживят тласъчни графити.
Потта се стича в твоя тръпнещ пъп.
Нов млечен път погалва слабините ми.
Полегнат ли веднъж на гръб,
вселените ще си останат незаситени.
ЗАД ЧОВЕКОЛЮБИЕТО
“Друга вяра, друга кожа.
Мирисът е друг, храната – друга.
Тук е тясно, тук не може.
През Аллах, покрай Христос да търси Буда.
Или да стои при своя ад.”
И дълбаеш знаци за любов
върху приклад.
СЪУЧАСТНИК
След пороя
камъкът надигна гръб
да повдигне водния език
към зеленото небце
от листата на крайбрежните чинари.
Не бълбукане,
глас да се чуе
камъкът в реката
се стремеше.
ХИБРИДНИЯТ ОБЛАК
Скрие ли се в мене щъркел,
на тези от север
приличам на пъдпъдък.
Отсрещните ме виждат
като бухал.
Ако летец се скрие в мене,
на тези от запад
приличам
на конника без глава.
Тези от изток
виждат
само
глава.
ДЕФИНИЦИИ
Човек за човека е конкурент.
Човек чрез човека е клиент.
Човек под човека е фундамент.
Човек по човека е контрагент.
Човек без човека е елемент.
Човек свръх човека е експеримент.
Човек до човека е орнамент.
Човек през човека е резидент.
Човек край човека е момент.
Човек със човека е претендент.
Човек заради човека е без прецедент.
ПРОПУСКЪТ
каквото трябва
написа по езерото с ходене
на лодка
учениците Му идваха
осанката Му
над водата
само виждаха
вълните
разпиляха
текста
КОСМОГОННО
Като фермер от дивия запад
е луната нащрек –
само миг да остави гърба си,
ще го стреля потаен човек.
Тя с лице на девица след оргия,
се опитва да бъде спокойна.
Но сноват магнетичните рогове
между нея и земни пробойни.
Все изчезват сигнали и сонди
към обратната ѝ тъмница.
Невъзможни са лунните сродници
с орбиталните лунатици.
ИЗБОР
Момичетата, моите момичета,
пресичат плажа, опустял в декември.
Прескачат няколко вълни,
обръщат се и ме приканват:
„Ела, все пак по-топло е морето!
Ела да те обгърнем, както някога!“
Аз зъзна под китайското си яке.
Перата от пълнежа му
изтръгва вятърът през рехавия плат.
Приличам на мутирал гларус,
безпомощен да отлети
от опустял площад.
Стоят момичетата, чакат да реша.
От всяка помня думи, пози и предел…
Стоят си същите, дори не са прошарени.
Какво им дадох и какво съм им отнел?
И изведнъж се втурват към вълните.
В устата ми захрусква пясъкът.
Разлюбванията солят скалите…
Обратно тръгвам там, където
ме чакаш на смълчаната алея.
Поглеждаш ме и чуваш моето:
„Повлече ги морето.
Ще се разходим ли по кея?“
БИБЛЕЙСКО СЪМНЕНИЕ
В началото не беше Словото.
Беше рисунката.
Изпъкнала на пещерния огън,
тя гонеше зверовете,
вцепеняваше хората.
Но димът я покри –
смали я до завъртулки и чертици.
Тогава от пътеводен облак,
от небесна дъга,
от скрижали с Божиите заповеди,
(които за по-лесно усвояване
редуцираха до десет),
дойде Словото.
Влизаше от едното ухо,
излизаше от другото.
Раздухваше самовъзпламеняващия се храст,
бдеше за самопотушаващата се гордост.
Словото укрепваше,
раздираше, обременяваше…
Стана по-остро от меч,
по-изненадващо от отрова,
по далекобойно от оръдие.
Словото достигна Свободата,
облиза ходилата ѝ,
изкачи се до бедрата ѝ,
разплиска млякото в гърдите ѝ…
И се сети за рисунката-предтеча.
Въздигна я и се надсмя.
Обидата му беше смешна –
блаженството е
в чувството за хумор.
– – – – – – – – – – – – – – – –
Малко преди края
дойде
Войната на Словото.
ХРИСТИЯНСКО БЪДЕЩЕ
„Ако имаш две ризи,
дай едната на ближния си“
Исус Христос
Слънцето – неизличима рана,
ледниковите стада облизва.
Повече от милиард години му останаха
да изпържва купища дарени ризи.
© Веселин Д. Делчев
Веселин Делчев
* Заглавието е на Lunatic.bg.
