От кадрите и коментарите по телевизията Коко разбра, че вижда как украински цивилни се мъчат да спрат руски танк. Извърна се, взе дистанционното с намерение да смени канала, отново се настани удобно срещу телевизора и войната го превзе – съвсем същата, каквато я преживя преди 47 години.
В една ранна априлска утрин, когато пролетта напомняше на набора му, че им остават само още 5 месеца служба, Коко разбра, както сега осъзна за танка и цивилните, че е убил човек. Беше го смазал със задницата на “моргата”. Беше го сплескал на стената. Мощната машина не даде дори минимален признак за съпротивата на човешкото тяло при отнемането на живота.
Дистанционното в ръката му се уголеми. Коко държеше един от лостовете, между които преминава службата на танкиста механик-водач. “Глава проста между два лоста” – така казваха помежду си войниците за кемафите. Неговият сегашен колега в показания на екрана танк, който мирни граждани от Украйна се мъчеха да спрат, сигурно също щеше да убие човек, но щеше да го направи дистанционно, без да види очите и плътта на жертвата си.
Войната, както всяка война, предлага на това младо момче обезценени животи, героизъм, самочувствие …
А той в мирно време единствен преживя значението на тъжното: Убийството на един човек е трагедия, милионите, загинали на война, са статистика.
Дълго време в грудовския танков полк войниците през нощ ставаха “по тревога”. Подготвяха се за проверка от Щаба на армията. Малко след нея една утрин преди зазоряване полкът потегли на “Щит 82”. Коко се качи в отделението за механик-водача, запали двигателя, натисна погрешно лост и ветеранът Т-34 потегли назад. Някакъв войник бил между обратната страна на танка и стената.
Коко стискаше силно дистанционното и движеше ръката си напред-назад – лостът на появилия се в съзнанието му танк заяждаше. Трябва да заяжда така през цялото време.
Но сегашните “морги” с най-модерни пинджавки сигурно имат звукова сигнализация за заден ход!
©Веселин Д. Делчев
