Последни
Home / Кошче / Винсент ван Гог: Можеш да бъдеш учен с учените, но с художника трябва да бъдеш поет
Винсент ван Гог: Можеш да бъдеш учен с учените, но с художника трябва да бъдеш поет

Винсент ван Гог: Можеш да бъдеш учен с учените, но с художника трябва да бъдеш поет

За Автора

Винсент Вилем ван Гог се ражда на 30 март през 1853 година. Макар, че продава едва една картина приживе, той е един от най-признатите и запомнящи се художници в света и до днес.

Един от най-ярките представители на постимпресионизма, ван Гог е подписал около 900 картини и 1100 рисунки.

Световното му признание идва след като през 1901 г. 71 негови произведения са представени в Париж. Ван Гог е един от първите художници, които целенасочено използват комплементарния контраст на цветовете, например в „Лодки от Сен Мер“. Късните му произведения се отличават с пастьозното нанасяне на боите, спонтанен дуктус, ярки цветове и цветова символика.

Установено е, че заради образците от светло и тъмно творбите му следват плътно основната математическа структура на турбулентния поток. Примери в това направление са „Звездна нощ“ (1889), „Път с кипариси и звезда“ (1890) и „Житна нива с гарвани“. Рисува натюрморти, градски и селски пейзажи. Една от най-известните му творби е „Слънчогледите“ (1888 г., Арл).

„Какъв би бил животът, ако нямахме куража да променим нищо?“


„Да се научим да страдаме, без да се оплакваме, да се научим да гледаме на болката без отвращение. Тъкмо от това човек рискува да му се завие свят. И все пак понякога ни обзема смътно предчувствие, че може би в отвъдната страна на живота ще съзрем достатъчно оправдание за съществуването на болката, която гледана от тук, понякога така изпълва хоризонта, че нараства до размерите на безнадежден потоп. За всичко това знаем твърде малко и по-добре е да съзерцаваме някоя житна нива, дори когато е на картина.“


„Ние познаваме живота тъй малко, че едва ли ни приляга да съдим кое е добро или лошо, справедливо или несправедливо, а да казваме, че човек е нещастен, защото страда, значи да твърдим нещо недоказано. Тъй че приемете нещата такива, каквито са, чакайте с упование и въоръжете душата си с дълго търпение, както казва една много стара поговорка, и с добра воля. Оставете природата да стори своето.“


„Човек може да носи голям огън в душата си и никой да не идва да се сгрее на него. Минаващите не виждат нищо, освен малко дим, който излиза горе от комина, и отминават – всеки по своя път. Какво да се прави тогава? Да поддържаш огъня в душата си, да носиш солта на земята в себе си, търпеливо – ала и с какво нетърпение! – да чакаш, да чакаш часа, когато някой ще дойда да поседне – и да остане, знам ли?

Дано всеки, който вярва, дочака този час….“


„Ако чуеш глас, дълбоко в себе си, който ти казва: „Ти не можеш да рисуваш”, тогава напук започни да рисуваш и гласът ще изчезне”


„По-малката част от нашето недоволство произлиза от това, че не сме намерили в живота мечтаното; по-голямата от това, че сме го намерили.”


„Ако се стремим да живеем честно и искрено, ще сполучим, и макар тогава истинските болки и разочарования да са неизбежни, както и грубите грешки и злините, които ще извършим, все пак по-добре е да горим вътрешно, макар и да грешим, нежели да си останем тесногръди и прекалено предпазливи.”


„Понякога е хубаво да обикаляме много по света и да общуваме с много хора, пък и това е често наш дълг и призвание; но който предпочита да си остане сам и спокойно да работи, и да има съвсем малко приятели, той се движи с най-голяма увереност сред хората и по света.”


„Щастлив е онзи, който вярва в Бога, защото той ще надмогне накрая всички мъки в живота, макар и не без труд и страдание.”


„Това, от което се нуждаем, е безкрайното и прекрасното, ни повече, ни по-малко, и добре ще стори човек да не се задоволява с нищо по-малко и да не се чувствува спокоен, докато не го е постигнал”.


„Можеш да бъдеш учен с учените, но с художника трябва да бъдеш поет.”