★★★★★★
Valerinne – Monumenta: новият албум на бандата от Букурещ е спокоен остров в центъра на ураган от емоции. Чуйте повече на valerinne.bandcamp.com
Новият албум на румънската банда Valerinne е приятна изненада в морето от нова музика напоследък. Без напомпани претенции за свръх-уникалност и неповторимост, просто три момчета, които правят тяхното си нещо. А това, което правят е… голямо. Monumenta си проправя път през слушалките ми почти цял месец и изглежда ще остане в плейлиста още известно време. Изящно изсвирен и записан инструментален албум, който разтваря границите между стиловете и води на интересни места. А както добре знаем, често най-интересните места са доста мрачни.
Darkness is light.
Мракът в откриващото Edifice е органичен и дори агресивен. Светлото интро на Palinopsia пък въвежда в една по-ярка картина, която е някак чиста, носталгична и наситена с ривърб. И докато активния период, в който изтръпвах до костите от пост-рок повлияна музика, е някъде към 5 години зад мен, то Valerinne успяват да ме върнат в едно комфортно и пречистващо време и място. Някъде отвъд дребнавите стилови категории.
Reverb is religion.
След третото парче нещата започват да стават подчертано епични. И как иначе, като в целия албум няма трак под 10 минути, който да не градира постоянно с нови и нови пластове от звук и зверска игра с динамиката. В морето от разляти вибрации май има повече рифове от любимата ти нова „стоунър“ банда, а вероятно и повече свирене от доста от нещата, които ще излязат тази година. Освен това продукцията на албума е, меко казано, забележителна. Monumenta е nothing short of монументален и освен това е записан на живо! Зад звука се крие Marius Costache (Environments, Studio 148), който освен забележителна работа с банди на север от Дунав (и отвъд) е записвал и нашите хора Them Frequencies и Expectations. Всъщност, по този въпрос е излишно да се говори или пише, трябва да се чуе.
The end is nigh.
Истинският хаос и най-ниската точка от дълбините на новия Valerinne за мен лично идва някъде към края на Terra Amata, за да продължи в разбиващите 16+ минути на Downstream… композиция, която сама по себе си обяснява защо Valerinne нямат истинска нужда от вокали и думи, за да приковат вниманието и да предадат посланието си. Аз съм дотук.
Междувременно триото от Букурещ има и съвсем пресен и чудесен нов сплит с TAUUSK, който обаче е предмет на друг разговор. Можете да го чуете тук.
Valerinne са:
Alexandru Daș – китари, синтове и звукови пейзажи
Liviu Stoicescu – бас
Mircea Smarandache – барабани
6/6
Ревю: Иван Шентов
