„Чичо Бунми, който можеше да си спомни миналите си животи“ (2010) e бавен хипнотичен филм. Ударна доза метафизика по Буда.
Една малка ферма в селските райони на Тайланд. На 30 минути от храма. В нея живее Бунми, на който му остава още малко.
За да го преведат на отсрещния бряг, се връщат жена му и синът му. Защото призраците не се привързват към местата, а към хората.
Небето е мит.
Бунми е убил много комунисти и бръмбари и се чуди дали болестта му не е карма. В същото време животът не спира, като жуженето в джунглата.
Бъдеще и минало, реалност и илюзия се размиват в снимки-прошки.
На раздяла Бунми си спомня предишните си животи.
Някога е спасил една принцеса, а детето му се е влюбило в маймуна призрак и се е изгубило.
Филмът на тайландския режисьор Апичатонг Верасуетакул бе удостоен със ”Златна палма” в Кан и още куп награди. Фестивален филм, който не е за всеки.
Режисьорът го обяснява като филм – иносказание за киното, което също умира или е вече мъртво.
