На 04.09 (събота) Abandonment организира поредната тежка индустриална вечер в Koncept Space с Cortisol Society, Малък Ручей и второто гостуване на Uncle Grasha’s Flying Circus от Чехия. Поговорихме за естетика, новия албум на винил и вижданията му за човечеството:
Seraphim Veluvian: Здравей, приятелю! Прости ни за саркастичното настроение, в което сме напоследък, но и такива ще са ни въпросите – между сериозното и трагикомичното. Очакваме те в България отново!
Willhelm Grasslich/UGFC: Здравейте и благодаря! Очаквам с нетърпение вашето трагично настроение, хехе… и да, второто ми идване в България наближава!
SV: Ще ни споделиш ли малко за човека който си, като например тривиалности от сорта на каква салата харесваш или реалити шоута, или предпочиташ да прескочим тези досадни глупости да ни разкажеш за сценичния ти образ, Willhelm Grasslich? И що за музика е Uncle Grasha’s Flying Circus?
Ах, първият отговор може да ви разочарова, защото не съм фен на салатите, а и обикновено се наслаждавам на един – единствен вид растение и неговия особен вкус, а не го смесвам… така че, като преминем към въпрос номер две, UGFC е heavy electronics/drone/industrial noise. Или тоталитарен industrial, ако желаете.
SV: Преди няколко години ти се появи с един титаничен ковчег, теремин, още куп инструменти, сценично облекло и изнесе първият си концерт в София. Какво си спомняш оттогава? Знаем, че това е труден въпрос (вътрешен смях).
О, да, осъществих го и съм изключително благодарен, че по онова време това се случи! Спомням си доста стресиращи моменти, които преживях в Гърция само няколко дни преди концерта (в София, бел.ред.), така че бях доста уморен, но въпреки всичко ми беше приятно да свиря колкото е възможно по силите ми. Вашите сетове също бяха страхотни и запомнящи се! Между другото в youtube има доста ценно и хубаво видео. Този път имам малко по-различни дрехи, нов теремин, но вече нямам ковчег. Но ако ми предоставите за такъв за спане, ще се радвам, разбира се!
SV: Нека да поговорим за сценичното ти поведение и концептуалната ти естетика. Как подбираш облеклото ти? Как и защо избираш определени политически, военни и пропагандни видеа, за твоите прожекции? Разбираме, че всичко това е интегрална част от представянето ти и без тези елементи проектите ти няма да бъдат адекватно представени, нали така?
Да, прав си. С UGFC винаги се комбинират дадени елементи, представят се проблеми в по –широка перспектива, както и изреждане на много наподобяващи конотации помежду си. UGFC e по-абстрактен и предобрено стилизиран. Това често зависи от избрания подход, а също и до каква дълбочина e експлоатиран UGFC в тъмно хумористичния си характер. Тази особеност присъства далеч по – рядко, но може да се открие „между редовете“. И все пак можем да кажем, че някои исторически събития пробуждат един вид тоталитарно мислене в призмата на „1984“, затова избрах за своя проект „etat det siege“ по – военна естетика.
SV: Ти скриваш себе си, за да покажеш маската си, която носи други послания може би? Какво е това? Предупреждение? Пророчество? Цирк? Или просто споделяне на визии?
Бих казал, че прикриването не е целта. В това се крие солиден субект от самосебе си, а персоната зад маската е отслабена от влиянието на захранващо устройство и генератор на глас. Иначе си напълно прав в извода си. Понякога чистата визия per se не се нуждае от дадено човешко тяло или дори ум. Не само Свети Йоан би могъл да получи подходящо Откровение. Всъщност ние можем да го почувстваме напълно физически, ако се огледате, светът навън гори … Както и да е, както казват някои подходящи хора за моя втори нов проект Blind Ruler Cursed Land – UGFC е далеч по-малко „човешки“ от това.
SV: Сигурен ли си, че в предишния ти живот не си бил имперски поданик или някой велможа от Ямато през Втората Световна война? Или може би си живял като съветски архитект, който с благословията на другаря Сталин е строил мавзолеи и монолитни паметници? Или си бил самият Айзенщайн, прехвърлил в следващия си живот документалисткия си подход, само че под формата на звук и картина в нео-индъстриъл клубна среда?
Хм, изглежда губите усилията ви да не бъдете саркастични, хехе… но добре, за да ви улесня, нека го направим по удобен начин – въпреки всички очарования на изтока, аз все още съм по – близо до бога от античния тип. Същото важи за Айнщайн, защото не мога да си представя да имам цигулка в ръцете си … така че какво остава тогава (с оглед проведеното online интервю, подозираме, че двете страни не са се разбрали взаимно кой-кого имат предвид – Айзенщайн или Айнщайн, но в случая Вилхелм е отговорил с Алберт Айнщайн, бел. ред.) Не много отдавна имах една мечта за изграждане на изкуствен канал между реките Вълтава – Волга.
SV: Случва ли се посланията ти да останат неразбрани? Обвинявали ли са те в нещо, вследствие на музиката ти, което да те е ядосвало или разстройвало по някакъв начин? Ако е така, опитвал ли си се да обясниш на хората, че не всичко е такова каквото изглежда?
Е, да, от време на време… не много отдавна един лейбъл просто отмени вече потвърдено и планирано издаване на един от моите странични проекти само заради тениската ми на „Death in June“ (neofolk група от 80-те, известна с „противоречивите“ си изказвания и визии, заимствани от нацистката естетика – бел. ред.) и една неразбрана шега … Но всъщност никога не съм се сблъсквал с нещо по-сериозно. Но поне тук, в Чехия, това няма голямо значение, защото когато нямате социален капитал, вие не сте „приятел“ на някоя конкретна промоционална група. Тогава най -вероятно никога няма да свирите на огромен фестивал, нито ще участвате като подгряваща група на някой хедлайнер и т.н. Така че има малък шанс да уловите някоя от големите “cancel culture” риби. Както и де. Важното е, че понякога имам късмета да свиря пред хора, които досега не са се сблъсквали с такъв вид музика и изпълнение досега, в такива случаи трябва да обясня дори най -елементарните особености. Но това често се превръща в много хубава дискусия и може да бъде доста мотивиращо, ако разбирате какво имам предвид.
SV: Скоро издаде новият албум OST с основния ти проект UGFC. Отново на винил. Защо се нарича така? Някакъв житейски саундтрак ли е или метафизичен, заявявайки в описанието му, че “Оst е майката, люлката и гроба“? Къде го записа? Кой го мастерира? Забелязваме, че си записвал field recordings на о. Корфу. Как се случиха там нещата? Може би нещо е доловило интереса ти и си казваш в последния момент: „Еха, това ще се върже за моя UGFC, спирам да вървя и пускам рекордера!“
Този конкретен цитат идва от едно от най – значимите и романтични чешки стихотворения – „Май“ на Ка́рел Хи́нек Ма́ха. И се открива в онзи пасаж, посветен на родината. Снимката на корицата е заснета на 1 май, въпреки че изобразява главно люляците, разцъфнали точно в деня, когато Червената армия освобождава гр. Прага през 1945 г. (поне така твърди легендата/пропагандата), а останалата част от случката подлежи на вашето възприятие …
Както и да е, парчетата за албума са записани на много места, в много ситуации … например мястото ми на пребиваване се преместваше на три пъти докато албумът Ost се разрастваше. По – специално някои звуци бяха записани в студиа или от hi-fi високоговорителите на места, където съм свирил. Някои изненадващи звуци бяха уловени абсолютно по случайност, записани и запазени в груб вариант, защото тогава не беше възможно да се редактират такива звуци. И да, историята в Корфу. Свирих там няколко дни преди първото си посещение в София, тоест преди 3 години. Жилището на моя приятел Ираклис (от групата Adolf Plays The Jazz), в чийто апартамент имах честта да прекарам две нощи, беше съвсем близо до Старата Крепост. Атмосферата „вече беше във въздуха” един вид и на следващата сутрин посетих крепостта заедно с рекордер в ръка. Там видях разяждащи се стари оръдия, а скоро след това открих стая, където капките падаха и можеше да се чуят морските вълни. Така всъщност се се открива hüzün, най – старата и поне от моя гледна точка най -добрата композиция в албума Ost, а най –вероятно и най -добрата композиция на UGFC досега.
SV: Имаш нов проект, който е още по – провокативен като визия – Blind Ruler Cursed Land. Как се реши да го обособиш и с какво той се различава от UGFC?
Този проект отразява както нарастващата необходимост да дам живот на много звуци, идеи и композиции, които не се откриват в никой друг мой „noise“ проект, така и психическото ми състояние през пролетта на миналата година. Тъй като сега виждам нещата по-ясно, моят опит да изградя живота си, тогава приключи. В смисъл, неща като кариера, личен живот, взаимоотношения… ако те означават точно това: „живот“, вярно, приключиха, но предполагам, че като сме толкова свързани по между си, че тези неща го осъществяват, или поне в главите ни те се осъществяват. Но какво ми остава сега? – Да се подготвим за смъртта по естествен начин. Това означава, наред с други неща, да се помисли за някои ценности още веднъж. Що се отнася до живота, тия ценности могат да се променят, а като достигнат смъртта, те вече не могат. А ценностите и тяхната оценка, дадена от много различни позиции, които може да са в рамките на UGFC – това е важно за Blind Ruler Cursed Land. Занимавам се много повече с идеализъм и достигане до някакво „състояние на чистота“, преди смъртта да дойде. И това въобще не е провокативно, поне както аз го усещам. Е, може би разбирането на духовността на свещения войн може да бъде доста провокативна тема в наши дни, но всъщност това не е така. Ама въобще – такъв дух трябва да бъде свободен от всякакви остатъци от такова мислене.
SV: Защо „На Изток е най – добре“? Поне така твърдиш в твоя bandcamp, но разбира се метафората ти може да означава всичко. Джим Морисън казва в иконичната си песен “The End”, че „На Запад е най – добре“, но той разбира се е ненавиждал западната консуматорска и саморазпадаща се култура и се е надсмивал в психаделичния си студиен фрийстайл. По – добре ли е на Изток, отколкото на Запад?
Е, можем да започнем от Джим и от метафоричната гледна точка, че карането по магистрала в посока запад може да бъде пътуване към залеза, следователно към нощта. По този начин, когато отивате на изток, може да искате да хванете изгрева.
Що се отнася до проблематиката на UGFC, мога да ви дам едно политическо обяснение – поне тук в Централна и Източна Европа склонносттa на хората един към друг винаги е била ключовият въпрос за идентичността на конкретна нация/социална група. Можете да го видите например в хърватския доминиращ авто-стереотипен дискурс поне по време на Балканските войни- те се идентифицират като „Запад“ и освен това считат, че са последната отбранителна линия срещу сърбите от „Изтока“. Тук, в Чехия, това беше една от доминиращите идеологически характеристики по време на т. нар. „Нежна революция“ – връщането на страната в Европа и Запада.
От гледна точка на проекта ми Blind Ruler Cursed Land мога да ви дам това мнение – хората тук често се опитват да включат някаква „източна“ мъдрост или дори духовно чувство, за да ги „подобрят“ животите си. Например срещнах едни такива „европейски будисти“ (не точно религиозни учени, за да бъда честен и точен) и не ми отне много време да разкрия силната у тях липса на дисциплина и надеждност…
SV: Като продължение на предишния въпрос, във филма на Фатих Акин, „Crossing the Bridge: Музиката на Истанбул“ един човек от улицата казва, че са сложили изкуствено някакви граници между Изтока и Запада, все едно ни е налагано, че Западът едва ли не трябва да е между Гърция и Л.А., само и само за да държат хората в някакви матрици. Дали пък това не е така наистина? Какво мислиш?
Честно казано, имам много смътни спомени за „Crossing the bridge“, не помня този филм достатъчно ясно. Засега бих казал само това – можете да потърсите някаква обща черта в културните кодове по света и можете да видите, дори с цената на много опростено мислене, че корените на западната религиозност са в трансцедентно чувство, докато източната религиозност е в иманентна. Или друг опростен пример – разбирането на времето. Западът поддържа предимно линейния подход, докато на изток, поне в някои конкретни пространства, все още можете да проследите концепцията за цикличното време.
SV: Ти добре осъзнаваш, че музиката, която правиш, е далеч от популярното, питомното и разпознаваемото. Същото се отнася и за нас, за Abandonment и съдържанието на лейбъла, изпълнено с абнормален нихилизъм, но понякога деликатно пропит с цивилизационна критика към обществата ни. И знаем, че малцина биха обърнали внимание на това. Знаем че хората биха предпочели удобната реалност и повърхностното тщеславие. Бунтуваш ли се срещу невежеството, което може да се изрази във всякакви форми – геноцид над всякакви форми на живот, догма? Ако е така, самоубиваш ли се ден след ден (или умираш ли всеки ден) с оглед на неспособността да осъществиш бунта си? Юкио Мишима така е сложил край на живота си – неговият бунт не е успял.
На първо място, категорично не съм съгласен с теб относно Юкио Мишима – той не се е самоубил заради някаква неуспешна мисия. Този акт е бил от самото начало неразделна част от същинската му мисия и той вече е отдал почит на един от лично избраните от него последователи да го обезглави ритуално. Това, между другото, е доста добър пример за криворазбиращия „Западен“ подход – наличие на някаква обречена борба, завършваща с трагедия, изразяваща се в загубата на човешки живот. Напротив – в мисленето на Мишима, основано на Бушидо и Хагакуре, смъртта е неразделна и естествена част от духа на този процес. Когато се самоубиете под формата на „протест“, това представлява една напълно естествена задача, а не отчаяна човешка трагедия.
SV: Има ли надежда за човечеството?
Надявам се, не. Ако имаше такава надежда, човечеството пак щеше развали всичко с пагубен ефект върху всички останали живи същества.
Интервю: Seraphim Veluvian
Събитието е тук.
Дата: 04.09.21
Час: 20:00
Вход: 5 лв
[AB]PERF-020
WE BELONG TO THE EAST!
