Последни
Home / Музика / ТЪМНО: българското чудо
ТЪМНО: българското чудо

ТЪМНО: българското чудо

Спомени за най-добрата българска алтернативна група

За Автора

Един текст и интервю на Митко Николов-Мицата от 2009 г. Разходка на паметта из едни по-смислени времена, когато имаше истинска музика, истински надежди и истински хора дори тук, в България.

Може би съм вече стар. Може би още живея в един носталгичен сън, мечта за 90-те години, които смятам за най – силни в историята на рок музиката. Години в които рокът слезе от бляскавата сцена, изпрати в забвение досегашните си лъскави, красиви и празни в душите герои, по-подходящи за модния подиум, отколкото за китарите. Години в които префинения, перфектен, но кух звук на 80-те, бе отвян от мощните, мръсни и сърдити звуци на недоволните младежи. Един опърпан русоляв грозник с карирана риза, дрезгав глас и разстроена китара за пръв път се появи по MTV и показа на света, че не всичко е красиво и забавно, че е крайно време рокерите да махнат червилото и вместо да прекарват живота си пред огледалото или в преследване на фенки, да се замислят дали въобще правят разлика между изкуство и изкуствено. Много стилове и групи залязоха, но се появиха други като Nirvana, Alice In Chains, Faith No More, Pearl Jam, Tool и превърнаха мрака, страданието и недоволството в начин на изразяване. Тяхната музика ни кара да настръхваме и до днес, макар и отдавна да е изчезнала на свой ред и да звучи архаично и скучно на днешния слушател. Заедно с касетите на тези групи, в кашоните в мазето със сигурност събира прах и една синкава касета с българско име.

За пръв път чух, или по-точно видях клипа на „Сбогом Жозефа“ през 1994 година в предаването „Рококо“ по Националната телевизия. Групата се казваше Тъмно. И до днес това са любимите ми 6 минути българска музика. Когато по-късно излезе техният албум се почуствах истински горд че съм българин, че в страната ми се прави истинска, стойностна, по нищо не отстъпваща, а дори и на места превъзхождаща западния си еквивалент, музика. Смея да твърдя, че за повече от десет години, не се е появила рок група, която дори малко да се приближи до звука, настроението и свиренето на тези, тогава почти момчета. Следващите редове са за тях, за това българско чудо, което беше група Тъмно. Моята любима група.

ТъмноПодобни формации не се образуват случайно. През 89-90 година Васил Русев (Чайката) – вокал и китара, Деян Драгиев (Даката) – барабани и Боян Златков (Епето) – бас са в съседни класове в 7-мо училище. Свиренето в „ученически“ пънк банди изглежда не им харесва, защото решават да направят техно-траш (?!?) група. Албумчето им си остава спомен единствено за тях от „метълските“ години, но топката набира скорост и химията на триото се появява, точно когато се появява и името Тъмно. Големият взрив на алтернативната музика през ’91 година отклонява музикалната им посока и Тъмно бавно, но сигурно формират стила си… твърд и тежък като хеви метъла, мелодичен, дори меланхоличен и депресивен като сиатълски звук и на места дори уейв и цялостно с някаква нотка на етно мотиви… който се отличава от всички алтернативни групи, при положение, че като качество на звука, касетата на единствения им издаден албум не отстъпва на западния звук по нищо.

Бурните посттоталитарни години триото прекарва в композиране и репетиране, със спорадични изяви, за разлика от много други групи, които изгряват по политически митинги и демонстрации. Това обаче са времена, на голямо желание, ентусиазъм и търсене на собствен стил, групата не бърза да записва, а се концентрира върху свиренето. Така се стига до 1994 година, фирмата Унисон ги забелязва, подписва договор с тях и плаща записите на единствения, едноименен албум Тъмно. Тук е моментът да се уточни, че в страната ни липсват студия, тонрежисьори и цялостно хора, които разбират от рок звучене. Всички записи на родни групи звучат слабо, вяло, направо „смешни“ в сравнение с американските групи, които имат зад себе си една дългогодишна рок традиция.

Тъмно
Затова момчетата се свързват с Румен Бояджиев от легендарната българска група Ф.С.Б. Той им помага много, тъй като те свирят добре, но нямат понятие от записване, звук, ефекти и за пръв път слагат слушалките зад стъклото на звуковата кабина. Не е известно какво се е случило, каква незнайна магия е избухнала между тях но резултатът наистина впечатлява. Албумът е продаден, преиздаден и пак продаден. Много хора помнят групата и до днес и биха дали мило и драго за да ги чуят отново на сцената.

След този голям успех, обаче, в групата се появяват разногласия, главно по отношение на стила, фронтменът Васко иска „олекотяване“ на звученето, докато другите държат на досегашния твърд звук. Влизат за пореден път да записват албум, отново с помощта на Румен Бояджиев. Работата се проточва, новата посока е трудна за следване, продуцентът и групата не успяват да се сработят и в крайна сметка резултатът не удовлетворява никого, затова и този нов материал не се издава и за съжаление никой, освен единици близки приятели не успяват да чуят новите парчета. Идва и най-тежкият удар – Унисон фалира и Тъмно остават без подкрепа и скоро след това групата се разпада.

Тъмно
Музикантите от тази група и до днес продължават да са движеща сила в най-различни формации. Десет години след това те все още не са изоставили инструментите. Чайката е човекът в сянка зад няколко „секретни“ и скандални проекти, Епето следва и свири в Холандия, а Даката е един от най-ценените барабанисти, свири в Panican Whyasker, Уикеда и Ревю. За да отговоря на многото въпроси, около забулената в неизвестност история на група Тъмно, се срещнах с вокала им Васил Русев-Чайката, който сподели спомените си от онези щастливи и бурни години…

Кога създадохте групата и как се роди идеята за нея?

Бяхме съученици с Даката в един клас в 7-мо училище, Епето беше в съседния… там имаше някакви квартални пънк бандички квартални, после почнахме в нас да свирим техно-траш, казвахме се Идол. След време естествено решихме, разбира се, че е тъпо да се казваме така и се чудехме за някакво име и аз тогава измислих Тъмно и ни изкефи, някъде може би 89-90 година беше. Дори в интерес на истината имаме един цял албум, аз го имам тоя албум, техно-траш, скоро нещо си слушах и са доста особени парчетата – от по тридесет теми е всяка песен.

Колко време свирихте преди да запишете първия албум?

4-5 години, 2-3 години не сме имали никакви изяви, после полека-лека по разни читалища, помня един голям лайв в зала Универсиада имаше, в Цирка се правеха едни мероприятия от един там дето после го хванаха за педофилия, сега е в затвора… Асен Накев се казваше май. Там имаше два такива концерта. Там ни видяха от фирмата „Унисон“, имаше една такава фирма, викнаха ни, сключихме договор и записахме албума, началото на ’94 беше. Излезе месец след това, май-юни 1994 година.

Чувал съм, че е първият албум в България, направен с музикален продуцент, в какво се състоеше работата му?

Не, преди това Пиромания записваха с Румен Бояджиев, той беше постигнал някакъв много готин саунд за времето си, който ни хареса и се свързахме с него. Ние тогава нищо не разбирахме, естествено, той ни съветваше за китарите, за саунд, за ефекти, аз не знаех как да пея, инструктираше ме и ми се караше. За първия албум направи страшно много и затова звучи готино. Като записвахме втория албум нещо не му се работеше, повече го правихме ние и той затова звучи гадно.

Защо албумът го има само на касетка?

Тогава нямаше почти дискове в България, от Унисон направиха сметка, че е нерентабилно да излиза на диск. Първо издадохме 3000 касети, които свършиха, после още един тираж, за времето си беше някаква супер продажба.

Очаквахте ли някакъв комерсиален успех тогава?

Не знам, то беше за кеф всичко…в интерес на истината тогава имаше, понеже беше неясна ситуацията имаше шансове за пробиви в чужбина, Унисон имаха контакти с една американска компания Sub Pop, които издаваха Mudhoney и Sonic Youth, примерно, та почти бяхме на прага да подписваме договор с тях, обаче Унисон се разпаднаха и всичко пропадна.

Какво ще кажеш за българското влияние в музиката?

То не е нарочно, от самосебе си стана. Аз по принцип фолклорна и народна музика не харесвам, с изключение на Родопски песнопения и това оказа някакво влияние, тогава много се учехме всички и гледахме да влагаме разнообразие и неравноделни ритми.

Вярно ли е, че имате втори, неиздаден албум?

Да има, пак беше Румен Бояджиев продуцент. Унисон платиха студиото в НДК, което беше супер скъпо тогава, албумът струваше 3-4 хиляди долара, те дадоха парите и престанаха да съществуват 2 месеца след това и така увиснаха нещата… пък и мен много не ме кефи…

Какво мислиш за днешната музикална сцена, има ли го духът на 90-те години?

Не съм толкова запознат, но…няма го определено. Аз не съм присъствал на този тип концерти, каквито бяха едно време, а и някакси тогава имаше надежда… общо взето мислехме тогава, че нещо може да стане…да свириш, да пробиеш и така нататък, всъщност сега ми се струват всички много по-обезверени и са наясно, че общо взето нищо няма да постигнат.

Не мислиш ли, че преди много повече се интересувахме от музика и постоянно търсехме, а сега на младите всичко им се сервира наготово?

Ами така е, може би това е остатък от соц времената, на презаписите, точно така беше, всеки търсеше, записваше. Сега не знам, влизаш в data.bg и си сваляш каквото ти трябва.

Според теб имат ли днес музикантите по-голяма възможност за успех?

Съдейки по румънските парчета, които пробиха в цяла Европа имат шанс, да. Не знам с каква музика обаче ще стане това, някакво евро-диско освен, което не е лошо, аз харесвам.

Има ли как днес хората да чуят албума на Тъмно и как би им прозвучал?

Архаично малко, като саунд може би не толкова… не знам. Странно… с един такъв леко лош английски. Не актуално, в никакъв случай. Тази музика умря 1995-96 година и оттогава такъв тип банди общо взето няма.

Харесваш ли някои от съвременните български музиканти?

Хардкор групите повечето ми харесват, слушах на Cigaretta две-три парчета, не са им лоши, Leepra De Luxе имат готини песни. Това са от по некомерсиалните… и D2 имат хубави парчета, ако трябва да бъдем откровени… новите не са им лоши.

Занимаваш ли се с музика и до днес?

Да, в момента само това правя.

Какво става с другите от групата?

Даката е ясен. Епето е в Холандия, имат някакъв много свеж проект с Петко Дреников и Васето Вутев от Пиромания и с една джаз певица, стила им е acid-jazz pop, слушах няколко парчета, свирят по клубове, ОК са си.

Защо прекрати съществуването си група Тъмно?

Както ти казах, аз вече се бях наслушал на тази музика и изведнъж ми опротивя. Главно обаче с Даката се карахме на общо основание, аз исках да променяме стила, той не искаше, а и аз винаги съм бил с много „тегав“ характер, каквото кажа, така искам да е… безкомпромисен съм. А и естествено след като Унисон фалираха общо взето в голяма степен се загуби смисъла, защото те ни плащаха репетиционната и всичко и тогава останахме така във въздуха.

Защо групата остана някак позабравена, не се говори и пише много за нея?

Защото никой не прави нищо за нейното популяризиране и то си е до време, аз не мисля че някои се интересува от подобен тип музика в момента, такива по-стари като нас, които са били свидетели и още ги тресе някаква носталгия, но иначе не виждам кой би се заинтересувал, само като: „Ей, виж какво е имало, не е лошо, ама…“

Защо отказвате да направите реюниън?

Ще е срамно да се излагаме на стари години сега пред всички… скромността краси човека, но не мисля, че е нужна в конкретния случай. Просто наистина ще е трудно да се събере група, която не е свирила повече от 10 години, още повече която е свирила една толкова добра музика. Практиката показва, че повечето групи се събират за пари или за още повече пари, но обикновено разочароват феновете, бидейки бледа сянка на това, което са били. Тъмно е шедьовър, появил се случайно и само веднъж и е много по-добре да си остане така – като спомен за едни щастливи години, когато музиката се правеше с вдъхновение и хъс, а не с връзки и пари, когато хората бяха ядосани и тъжни, но не бяха сиви и презадоволени с масовата музикална продукция на същото това MTV, което някога ни даде Кърт Кобейн… Светлина в тунела засега няма, няма и да има.

Помнете Тъмно…

бел. ред. Благодарим на Мицата, че ни позволи да публикуваме това интервю и да си припомним за тази велика група.