★★★★★★
Trysth – Soulchambers: издание на касета от Serpent Eve [EVE004]. Дигитално издание – на trysth.bandcamp.com
Soulcha
mbers излезе още през ноември 2014-та и от тогава бавно и сигурно, на равномерни интервали, си проправя мрачна и добре утъпкана пътека от слушалките към едно закътано място в сърцето и мозъка ми. По неясна дори за мен самият причина, досега Trysth бяха останали някъде в периферията от български банди, на които обръщам внимание. Това се оказа голяма грешка, но не и такава, която не може да бъде поправена.
Приемам, че пътищата ни са се срещнали по-късно, но все пак са се срещнали и следата е оставена. Trysth започват през 2005 г. като блек метъл банда (като дуо, съставено от Асен Сантев и Георги Йошовски) и бавно и прогресивно стилът им „пораства“ до дълбокия, мрачен doom/post-metal с наситени и органични ambient части. През 2011 се сдобиват с басист/вокал (Явор Димов), а според мен и с липсващото си парченце, с което магията се случва. Любимият ми формат за групи – този на пауър триото – лепи ужасно добре на Trysth и те успяват да запълват пространството със звук, идеи и усещания – нещо, което понякога трудно се отдава на цели симфонични оркестри.
Няма да спра да афиширам колко се кефя на български неща, издадени на касета. В този смисъл Serpent Eve направо разцепва с последните си издания на чудесни местни банди в по-смисления спектър на метъла и деривативните му стилове. Касетите са супер 80-тарски и са един от най-нетрайните и крехки музикални формати, в които можеш да издадеш музиката. Лентите им се преебават за норматив, дековете са твърде винтидж и цените им стават все по-абсурдни, поддръжката е тегава, но въпреки това лентата има огромно значение във формирането на собствената ми музикална култура, и покрай това винаги ме печели. Единственото, което пожелавам на Trysth, е винил. Скоро!
Soulchambers започва с атмосферична вметка – едно чудесно интро, което ме оставя да се чудя какво могат да направят тези хора, ако някой ден изплескат и направят изцяло ambient албум. Натам всичко продължава доста непредвидимо след спокойното интро, но все пак логично. Деликатни китари строят въздушни кули и рисуват картини в мъглата. Прогресията в първите минути на парчето Spine of Snakes навява асоциации за пътуване, а цялата композиция е подчинена на едно блестящо качество в музиката – търпение! Парчето расте, пласт по пласт, и помита всичко към четвъртата минута. Растежът продължава в Ordeal Vision, където попадаш в средата на ритуално, дълбоко и чисто пеене, редуващо се с раздиращи крясъци. Значи, на момчетата определено им личи, че идват от метъла, и в този случай това е позитивно нещо!
Първата страна свършва с убийствената Sever the Stars, която продължава сякаш безкрайно, но без това да тежи. Изобщо в целия албум дължината на пиесите е в огромен плюс за цялостното усещане. Това превръща тези 6 парчета в едно истински дълбинно и пространствено изживяване – определено една завършена и дори концептуална работа. Приятен вкус оставя и прогресив подхода в композирането, най-вече защото е лишен от егото на гимнастическите упражнения по инструментите. Както казах, в Soulchambers нещата са органични и внимателно изсвирени, без да са стерилни.
Като става въпрос за звучене, трябва да призная, че студийната работа (албумът е записван в Urban House Studio) е на впечатляващо високо ниво. Същото може да се каже и за инструменталната работа – както казах свиренето е естествено, без излишни фоерверки и демонстрации, което позволява на Trysth да докосват ушите и душите по най-краткия и достъпен път – през дълбоки звукови пейзажи и мрачни текстури и текстове, които имат смисъл. Приятно впечатление създава и подхода към баса в целия албум (а както се убедих – и на живо). Свиренето на Явор Димовски е такова, че не някак не се ограничава в типичните ограничения на инструмента. Всъщност то показва, че истинските граници са в изпълнителя. Бас-китарата звучи дълбоко и плътно, но в някои моменти и остро и мелодично. Няколкото епични пост-рок момента, на които се опира албума, се основават точно на тази красива синергия между китарист и басист, които стават едно и по-скоро рисуват, а не мислят в рифове и акценти.
Всичко това, в съзвучие със самите композиции, расте в ушите постепенно, и може да остане скрито на първо или второ слушане. Затова тази касета от известно време не излиза от дека и резултатът е все по-добър. Втората страна се състои от две пиеси, които издухват мислите от главата и вътре остава само вятър. Weeping Orbits е едно дълбинно пътуване навътре, поместено само в 4 минути, атмосферично и на моменти дори притихнало, съзерцателно и смирено изживяване. Истинското избухване идва в The Undying! Цялата тежест на Soulchambers е побрана в тази впечатляваща като конструкция, текстура и обем композиция. Особено ценна за мен е успокояващата пост-рок прогресия в средата на песента. В тези 16 минути се развива цяла пълноценна история, която поставя и логичния завършек на албума.
Soulchambers на Trysth е забележително произведение – един албум, който харесвам ужасно много. Както много други наистина дълбоки албуми, Soulchambers има качеството да звучи различно при всяко слушане (и това не е страничен ефект от продължителното въртене на лентата).
6/6
Ревю: Иван Шентов
