Зад името Trace Amount откриваме музикантът и визуален артист Брендън Галахър. Миналата година Federal Prisoner издадоха дебютния му албум „Anti Body Language“, а на 5 април Trace Amount ще пристигне в София, за да открие концерта на The Soft Moon. За първото европейско турне, влиянията и търсенията на Галахър четем в интервюто, което Ангел Симитчиев подготви специално за Lunatic.bg.
За тези, които все още не познават музиката ти, би ли представил Trace Amount?
Trace Amount e самостоятелен експериментален индъстриъл проект от Бруклин, Ню Йорк. Най-новият ми дългосвирещ албум “Anti Body Language” излезе миналата година за лейбъла Federal Prisoner.
Музиката ти с този проект е попила вдъхновения от индъстриъл, нойз и всичко помежду им, какъв е музикалният ти произход и кои сцени са те оформили като артист?
Сдобих се с първия си комплект барабани, когато бях много малък, може би на 6 или 7 години. Имам братя и сестри, които също се занимаваха с музика, основно 90-тарски гръндж и инди, така че музиката винаги е била около мен. Когато бях на 11-12 сестра ми Кристъл започна да ме води по концерти. В гимназията слушах много грайндкор и метълкор, в чийто звук обаче имаше повече синтезатори – групи като The Locust, Genghis Tron, The Blood Brothers или още по-шумни неща като The Dillinger Escape Plan, Fear Before the March of Flames и т.н.
Първата ми банда, с която започнах да свиря концерти през 2006 г. беше с програмирани барабани, които бях редил във Fruity Loops. Когато започнах да навлизам в териториите на електронната музика се запалих по банди като Portishead, Throbbing Gristle и Skinny Puppy. Винаги съм обичал кросоувъра между програмирани и живи барабани.
Има ли някой музикален жанр, на който си фен, но никой не подозира това?
Бих искал в някакъв момент да направя хип-хоп албум. В Trace Amount има доста такива влияния, но бих искал да направя отделен проект. В някакъв момент и това ще се случи, но в момента фокусът ми е върху две различни издания с Trace Amount – едното е албум и своеобразното продължение на „Anti Body Language”, а другото е колаборативно ЕР, което е доста по-различно от това, което правя в самостоятелните си албуми.
Свирил си в бандите Coarse и Old Wounds. Кои са добрите и лошите страни на това да изоставиш свиренето в група, за да правиш музика соло?
Винаги ми е било трудно да открия други музиканти, които имат същата страст и мотивация, която ме движи всеки ден. Преминаването ми в соло артист беше постепенен процес. Coarse имаше само още един член, но Раян е много рядък пример за човек, който може да смогне да работи с мен. Единствената причина, заради която не продължихме да свирим заедно е, че живеем в двата края на САЩ и просто не беше практично.
Най-добрата част от правенето на музика соло е пълната свобода. Ако има тур, на който искам да отида, ако се вписва в графика ми просто го правя. Няма нужда да убеждавам или да влача някой друг. Най-лошата част е, че трябва да се разпънеш между всички задачи – освен с музиката трябва да се занимавам с всичко зад кулисите – мърч, организирането на концерти в Америка, организацията на пътуванията и т.н.
Освен музикант си и визуален артист, отговорен за идентичността на всички проекти, в които си бил замесен. Кое идва първо – музиката или изображенията?
Със сигурност се захранват помежду си, но мисля че звукът и музиката винаги идват първи.Това важи и записането на текстовете. Да, може да измисля някоя фраза предварително, но финалното оформяне е възможно само след като парчетата са напълно готови. Искам визията възможно най-ясно да представлява музиката.
Този въпрос може да се отнесе и към двата аспекта от работата ти, но какви са средствата, с които твориш – по традиционни или по дигитални инструменти предпочиташ да използваш?
Имам доста широк арсенал от средства, които използвам. В крайна сметка всичко вече е дигитализирано, независимо дали правя музика в Ableton или работя с видео файлове в After Effects. Процесът винаги се променя. Понякога едно парче на Trace Amount е изградено изцяло от семпли, които аз съм правил и след това бива аранжирано в Ableton. Понякога използвам хардуерни инструменти като Roland SPD, Elektron Syntakt или пък теренни записи, които съм направил докато се разхождам из Ню Йорк. Същото важи и за видео работата ми. Работя с няколко камери и един телевизор с кинескоп, който използвам, за да създавам аналогови текстури.
Ако не греша, това е първото ти европейско турне, какви са очакванията и целите ти?
Честно казано, целта ми беше просто да представя проекта в Европа, така че съм доста развълнуван. Нямам много очаквания, защото целият маршрут изглежда като истинско приключение. На това турне ще посетим части от Европа, в които не ходят много американски музиканти, така че очаквам концертите да са доста паметни. Повечето клубове, където ще свирим изглеждат пригодени и за електронна музика, което невинаги е така в Америка, така че нямам търпение да звучим разтърсващо всяка вечер.
Когато свириш остава ли ти място за импровизация или представяш музиката си такава каквато е в албумите?
Сетът ми е изцяло съставен от парчета, които съм издал. Има някаква свобода, тъй като използвам няколко различни семплери и вокални ефекти, които ми позволяват да променям някои от елементите в сета, но като цяло трябва да се контролирам, защото се случват много неща докато свиря, дори само във вокалите ми.
Ще прекараш почти месец на пътя, какво си подготвил да слушаш докато пътуваш?
В момента съм обсебен от JPEGMAFIA, който току що издаде страхотен нов албум с Danny Brown. Наскоро Lyn от King Yosef ме запали по Isabella Lovestory, така че със сигурност ще слушам и нейния нов албум, особено ако сме в настроение за парти хаха. Lana Del Rabies също издаде невероятен нов албум. Той е изключително мрачен и призрачен, така че него ще запазя за нощните пътувания.
Би ли споделил коя банда си мечтаеш да се събере, и кой е риюниънът, който ти се иска да не се беше случвал?
Това е труден въпрос като се има предвид колко банди и проекти решиха да не останат разпаднати. Не вярвах, че Botch ще се съберат, но ето че ще ги гледам на живо през ноември. Би било велико да видя отново ISIS и ще се опитам да докопам билет за Death Grips през август. Ще е супер и Cursed да се съберат. Колкото до бандата, която ми се ще да не се беше връщала трябва да кажа Refused. Мисля че издадоха няколко албума след събирането си, но първият беше особено неслушаем хаха.
Ти си от Ню Джърси и живееш в Ню Йорк, където сцената винаги прелива от нова и вълнуваща музика, добре дошъл си да споменеш някои имена, които ние и читателите трябва да чуем преди да станали прекалено готини.
Да, имах късмет да израсна в място като Ню Джърси, където винаги е имало огромна музикална сцена. Освен хардкор и пънк музиката, която винаги е била там, сега има много интересна харш нойз сцена, движена от проекта New Grasping Machina. Люк винаги организира страхотни концерти и е супер да видя сцената в родното ми място да се развива и за новите поколения.
Ню Йорк винаги е пълен с наистина страхотни артисти. Електронната сцена е толкова голяма – случва се всичко, от рейвове до по-тежки концерти, каквито свиря с Trace Amount. Има прекалено много неща за изброяване, но бих искал да спомена старите си приятели Dreamcrusher и Deli Girls. От по-новата вълна артисти като Grooming, Heavy Halo, Nuxx Vomica и Violence са сред хората, които разцепват и внасят нещо ново и уникално в сцената.
Trace Amount ще свири на 5 април в клуб Mixtape 5, A-Side, София.Заедно с Vague Voices той ще открие дългоочакваният концерт на The Soft Moon, организиран от Alarma Punk Jazz и Indioteque. Билетите са тук.
