★★★★✰✰
Torres – Sprinter (2015)
Срещата ми с Макензи Скот – гласът и мозъкът зад Torres – беше доста неочаквана… или по-точно мястото, на което се срещнахме бе леко нестандартно. Може би е леко смущаващо да си призная подобно нещо, но открих Torres докато си браузвах в кенефа. Вярвам, че всеки си има своите малки ритуали в подобна интимна обстановка – някои четат книга или списание, а благодарение на модерните технологии можеш и да си чекнеш фейсбука или да се възползваш от неизчерпаемата информация в интернет, за да се образоваш по избрани от самия теб теми.
Е, моят ритуал е да чета за разни китарни неща в кенефа, затова любимият ми кенефен сайт e PremierGuitar. Там попаднах на интервю с Макензи, където тя говори за китари, ефекти, специфичния си стил на свирене с пръсти, вдъхновен от акустичните инструменти…
В крайна сметка къде точно съм открил даден артист не е от такова значение. Сигурно има и по-смущаващи места, където можеш да откриеш ново изкуство… не знам.
Хубаво е, че новият албум на Torres е пред мен. Това е хубава, деликатна музика, изпълнена с емоция. Глътка свеж въздух от треснята в стандартния ми плейлист. Макензи Скот е експресивен изпълнител в малко претъпканата ниша на поетичния female-fronted алтернативен рок.
Паралелите с PJ Harvey са си там, но на мен лично не ми пречат, никак. Около Sprinter се въртят и личности, свързани и с Portishead, и влиянието (звуково, не стилово) се усещат – за разлика от едноименния албум (Torres от 2013-та), където положението е по-спартанско и акустично.
Под правилния ъгъл всеки може да си намери нещо свое. За себе си аз открих парченца Джони Кеш и суровата грубост на Nirvana.
В Sprinter има откровени „химни“, които да си надъниш в слушалките, но и интроспективни парчета, които те видят на интересни (но не задължително приятни) места. Китарната работа на Камерън Капур е нещо забележително – контролирана лудница от звуци, които създават топла и интимна атмосфера, като от дълбок, съдържателен и емоционален сън.
Ето и едно от многото живи изпълнения на Torres из YouTube – този път в сиатълското радио KEXP:
Ревю: Иван Шентов
