Последни
Home / Музика / Tori Amos: В най-мрачните ми дни Луцифер идва и ми носи сладолед
Tori Amos: В най-мрачните ми дни Луцифер идва и ми носи сладолед

Tori Amos: В най-мрачните ми дни Луцифер идва и ми носи сладолед

Дъщеря на методистки свещеник, още на четири години свири на пиано и пее в църковния хор.

На 5 години печели пълна стипендия в консерваторията в Балтимор и е най-младият ученик, приеман някога.

На 11 е изключена, заради „отказа й да свири по ноти и увлеченията й по рок музиката“. Номинирана е за Грами 8 пъти. Има издадени 14 студийни албума.

Бях на две години и половина, когато за първи път се покатерих и седнах пред пианото.

Когато започва кариерата си преди 30 години, всички й казват: „Момиче с пиано – това никога няма да проработи!“ Но за две десетилетия успя да превърне пианото в рок инструмент.

Баща ми беше свещеник, така че рок музиката беше забранена в дома ни.

Аз влияя лошо на хората. В случай, че не сте способни да понесете собствените си слабости, то аз съм Дявола.

Мисля, че е добре да познаваш себе си. Нужно е да опознаеш чудовището, което живее в душата ти.

Да си искрен със себе си може да е неудобно в началото.

Някои хора се страхуват от това, което могат да намерят, ако се анализират твърде много, но е нужно да пропълзиш в раните си, да се изправиш пред страховете си. Заедно с кървенето, започва и пречистването.

В продължение на много години бях затворила тази част от себе си, която имаше нужда да беснее, да плаче, да задава въпроси… Взех съзнателно решение, да излея всичко на хартия, за да не позволя повече да бъда жертва.

Мисля, че всеки разбира мъката, пътуването, на което ни отвежда тя, независимо дали е смърт на любим човек, край на една връзка или разочарование. Някои хора не се изправят пред нея, пред силата й. Други го правят. Тази тежест влияе на изборите, които правиш в живота си. Аз трябваше да се отворя пред болката по много различни начини.

Понякога когато ни боли, не желаем да сме тук и сега в болката, в настоящето с нея. Затова или живеем в миналото, или прескачаме в бъдещето, за да избегнем чувствата си. Но това е Сега. Можеш да си в настоящия момент, да приемеш чувствата си. Това е най-ефективното място за теб, то зарежда с много сила.

Вменявали са ми толкова много чувство за вина, че спокойно мога да основа нова религия.

Някои вярват, че за да обичаш някого, трябва и да го харесваш. Но това не винаги е така.

В съзнанието ни любовта и страстта са наистина разделени. Трудно е да се намери някой, който е мил и можеш да му се довериш да гледа децата ти и в същото време да ти се иска да го притиснеш до стената и да го оближеш от главата до петите.

Грешно е да лъжем себе си, защото се срамуваме от чувствата си.

Сигурна съм, че в миналия си живот съм била изгорена на клада вещица.

Нямам нищо против лошите момичета. Трагично е само, когато жените вместо в обект на собствените си истории, се превръщат в нечий друг обект.

Жените са пленителни. Историите им ме пленяват – как те мислят и какво всъщност мислят, а не какво ти казват. Понякога слушам някоя жена и тя ми казва нещо с думите си, но ми казва и нещо съвсем различно с ритъма си, с ритъма на думите си. И като музикант понякога не слушам думите й. Тя не знае, но понякога слушам цялата песен, която тя пее говорейки. И просто чувствам, че ми казва нещо друго. Разковничето е да чуваш онова, което не ти казва. И тогава схващаш цялата история.

Аз не съм покер играч. Не блъфирам. Предпочитам да погледна човек в очите и да му кажа направо какви са ми намеренията. Картите ми са винаги на масата.

Не мисля, че съм странна, мисля че съм откровена.

В мен живеят толкова много различни личности и пак се чувствам самотна.

Има място за всеки на тази планета да твори, ако е себе си. Ако се опитва да се преструва на нещо друго – тогава няма.