Synthpop и darkwave стиловете в музиката се радват на особена популярност в мрачните среди на gothic културата. Басовото повтарящо се електронно звучене, съчетано с меланхолични тоналности и подплътено от дълбоки, печални лирики е причина “тъмната” вълна да привлича самовглъбени, вечно търсещи правилния отговор личности.
Torben Wendt дава името Diorama на свой самостоятелен проект в средата на 90-те години. Постепенно мечтата му да има група се превръща в реалност, която води след себе си редица албуми. Всеки един от тях символизира личностното израстване и безметежността на човешкото съществуване. Текстовете на песните са емоционални, понякога мрачни, друг път провокиращи, с нотка на оптимизъм, но фонът винаги си остава отражение на чувствителността, която човек няма смелостта да отрече.
Музиката на Diorama потапя слушателя в усещането, че притежава свой вътрешен свят и има пълното право да се оттегля в него, когато почувства нужда да сложи стена между себе си и света, да спусне пердетата на светогледа си и да си даде нужното време да прогледне в тъмнината на душата си. Всеки носи своята сянка, а думите могат да са полезни в допускането на светлина около нея, за да забележи човек, че тъмната страна е част от същността му.
При Diorama не просто се самовглъбяваш и не го правиш от егоистични подбуди. Освен че успяваш да асоциираш непознатата за останалите твоя същност с текстовете на групата, започваш да намираш отговорите на въпроси, които някои хора едва ли някога ще си зададат. Diorama е личното прераждане сред нежните звуци на меланхолия и спокойна тъга. Музиката на групата няма да те хвърли в бурните водовъртежи на търсенето на смисъл, нито ще е причина да се удавиш в безизходицата си. Тя ще ти покаже зрялото разбиране на емоциите ти и умението да ги усетиш напълно с тихите им вибрации, които не могат да измият пясъка от един пуст, самотен, но неразрушим бряг.
Ето какво научих от Torben Wendt:
► Акустичното звучене в музиката ни е билет за пътуване под собствената ти кожа, във вътрешността на личната ти празнота и обратно до мястото, където всички тези наивни чувства са станали част от теб, но по пътя си ги изгубил или изтъргувал изгодно. Музиката ни е като монолог с непознат, когато научиш, че не познаваш образа срещу теб в огледалото; че пътят трябва да се извърви в обратната посока, за да се почувства истински. Музиката ни е поток от мисли, а ти се намираш в средата му, без да виждаш брега.
► Празнотата може или да се разтваря в безкрайното пространство вътре в теб или да я трупаш в себе си, защото ти носи това спокойствие, в което нямаш нужда да чувстваш.
► Всеки албум отразява събития от личния живот, които са оказали съществено влияние през периода на създаване на музиката. Например Pale се характеризира с въпросите за принадлежността и периода, в който личността се разминава със света и не успява да се идентифицира с него. От друга страна в албума The art of creating confusing spirits влияние оказват красивите състояния на еуфория и въобще отделянето на групата от потока на ежедневнието. Което е точно отражение на това, което правихме по това време. Последвалите албуми са белязани от търсенето на нови хоризонти, лични и професионални. Копчето за рестарт вече беше натиснато и в двете сфери. Светът буквално ме разболяваше и имах нужда да правя нещата по различен начин във всеки един аспект.
► Заглавието за албума ни Cubed се роди по време на престоя ни в хотел в Южна Германия. Всяка стая създаваше впечатлението за пространство, събрано в един куб. Тогава един от членовете на групата излезе с идеята, че всичко, което ти е нужно, за да прекараш добре един уикенд, може да се побере в малка квадратна стая. Веднага доловихме потенциала на определението и го използвахме за концепция на албума. Дори когато си го купите и видите обложката, на нея е изобразен един празен куб – нечие душевно състояние, останало в пространството; празно място за нечий гроб или нещо друго. Въпрос на гледна точка. Това, което искахме да покажем, беше една болезнена, мрачна и тъжна перспектива на концепцията за куба.
► Искам да ида някъде и да остана там за дълго време. Но семейството ми, близките ми и групата ми са причина още да не съм го направил. Монетата има две страни – от една страна ми се ще да зарежа всичко и да замина. От друга страна тук има много лоши неща, които ме заобикалят, но къде ли няма?
► Песента Howland Road носи името на улицата, на която се намираше апартамента ми в Канада. Тогава се бях озовал в странен водовъртеж между свободата и пленничеството, яснотата и замъглението. Текстът обяснява микрокосмосът, който изградих около мен в моментите, когато се оттеглях в себе си. Понякога ми е трудно да си припомня причините, поради които се затварях и изграждах стени между себе си и света. „Trembling here does not affect you“ описва това състояние на бягството ми от ритъма на ежедневния живот, когато смятах, че няма какво да дам на света или може би се страхувах да не бъда наранен.
► По мое мнение музиката винаги е била по-важния фактор в една група от това как изглеждат изпълнителите й. Разбира се, ако имиджът допълва и отразява идеята на музиката, би допринесъл също.
► Влечението да станеш популярен зависи от това дали си способен да потушиш музикалните си амбиции до ниво, в което масата от слушатели да ги възприеме. Хората искат да се забавляват. Може би и това значи да станеш mainstream – да направиш музиката си лесносмилаема. Надявам се darkwave и synthpop стиловете да не станат най-слушаните в музикалния бизнес. Аз не създадох Diorama с идеята да станем богати или да сме на върха на класациите. Разбира се, искам музиката ни да достигне до колкото може повече хора, но в такъв случай ще се наложи да прекъснем неизчерпаемото вдъхновение, което притежаваме, за да станем проклета мейнстрийм банда.
► Нашето виждане за музиката може да се опише като създаване на енергия под форма, която изненадва, шокира, носи наслаждение и комфорт; нещо което е извън собственото ни съществуване. Радваме се, че имаме възможността да обогатим животите си и надявам се, тези на феновете ни, като правим музиката, която винаги сме искали да правим.
► Мечтая си за нещо неопределимо, спокойно, красиво и смислено. Diorama се намира най-близко до това, което търся. Останалите вдъхновения в живота ми са меланхолията, приятелството, природата…
Текст: Яница Григорова
