Joy Division, New Order и Happy Mondays са само част от манчестърската постпънк инди сцена, известна като „Madchester“.
Основният й мотор е Тони Уилсън – DJ, собственик на музикалния лейбъл „Factory Redords“, мениджър на легендарния клуб „The Haçienda“ и на куп банди.
Странна птица и бунтовник срещу социалните неправди. Обсебен от музиката и Манчестър.
Аз съм второстепенен играч в историята на собствения си живот.
Първата любов на Тони Уилсън е литературата и той започва работа като учител още на 17 години. Няколко години по-късно обаче сменя попрището и става стажант репортер, а малко по-късно пристига в Манчестър и се прехвърля в Granada Television, където отговаря за музикалата сцена.
През юни 1976 година за първи път отива на концерт на Sex Pistols в Манчестър и веднага им осигурява изява в телевизията. Срещата си с тях той описва като „Богоявление“. В шоуто си „So It Goes“ той пуска още The Clash, Siouxsie and The Banshees и Iggy Pop.
Две години по-късно става съосновател на музикалния лейбъл „Factory Redords“ и подписва с Happy Mondays, Orchestral Manoeuvres in the Dark и Joy Division.
Според легендата той подписва със собствената си кръв договора си с Joy Division. По това време става известна репликата му:
Музикантите притежават всичко, компанията нищо. Всички наши банди имат свободата да вървят да се шибат (свободен превод: The musicians own everything, the company owns nothing. All our bands have the freedom to fuck off ).
През 1982 година Уилсън отваря легендарния клуб „The Haçienda“, а по-късно става герой и на емблематичния филм „24 Hour Party People“ (2002), който разказва за годините на клуба.
В образа му се е превъплътил Стив Кугън.
Освен че приютява местната сцена, клубът популяризира американската хаус музика.
Това не е последната изява на Тони Уилсън в киното. В края на живото си той е съпродуцент на биографичния филм за Иън Къртис „Control“.
Никога заради парите
Уилсън се самоопределя като социалист и отказва да плаща за частно здравеопазване по принцип. Един от поддръжниците за повече възможности за регионално управление във Великобритания.
Това е Манчестър, тук правим различно нещата.
Прословутата му липса на интерес към парите и печалбата води до фалит на лейбъла и клуба му през 90-те години на 20 век.
Един от манчестерските му авери споделя, че веднъж Тони Уилсън му казал:
Ти си в бизнеса (музикалния – бел.ред), за да правиш пари, а аз – да правя история.
Въпреки това той има жесток нюх за бизнеса и още в края на 90-те години отваря онлайн магазин за мп3-ки – music33.com, като е убеден, че това е бъдещето. За съжаление се оказва, че го е изпреварил.
Друг емблематичен цитат, който му се преписва, е, че иска да направи Манчестър културната столица на света. Дизайнерът Питър Савил (Peter Saville), който е съосновател на Factory, разказва пред NME, че Тони Уилсън е променил отношението на младите хора към града.
Младите хора често мечтаят да отидат на друго място, за да постигнат целите си. Тони предостави катализатора и контекста на манчестърците да го направят, без да се налага да ходят никъде
… Защото съм социалист
Когато през 2007 година Тони Уилсън се разболява от рак на бъбреците, здравната система не му отпуска лекарството, от което се нуждае, а няма средства да си го закупи.
„Никога не съм плащал за частно здравно осигуряване, защото съм социалист“, споделя той.
Тони Уилсън трудно понася тежката химиотерапия и умира от сърдечен удар през 2007 година.
