В София има един бар, в който се оказваш много по-често, отколкото ти се иска. Преди няколко дни той – барът, имаше рожден ден. Хвала! Събитието беше максимално добре измислено и в него участваше един от най-отличаващите се изпълнители в световния алтернативен ъндърграунд – TOMM¥ €A$H.
Часът е около 8 и нещо. Koгато естонецът TOMM¥ излиза на сцената, вече съм на няколко бири и преди да се усетя грубите осем-нула-осмици на ‘PussyMoneyWeed’, удавени в сироп от клауд рап, тресят стабилно Борисовата. За звука се грижи добрият приятел на Томи – CYBER 69. Г-н €A$H започва сета доста непринудено, облечен с мото яке, което някак го кара да изглежда като човек, който със сигурност не притежава мотор.
Нещата постепенно се раздвижват и ентусиазмът на ценителите в тълпата надмогва учудването на останалите, а междувременно интензивните електро-рап колажи от единствената тава на г-н €A$H – Euroz Dollaz Yeniz, се нижат един след друг. Определено силен момент е Enya-семплиращият, Windows 95-стил кошмар ‘PRORAPSUPERSTAR’. Самата ‘EUROZ DOLLAZ YENIZ’ затвърдява напълно първоначалното ми впечатление – TOMM¥ €A$H е професионален олигофрен и си върши работата прекрасно.
Докато бирите се увеличават и навлизаме все по-надълбоко във въображението на човек, който е преживял цялата културно-историческа тежест на соца, цъкайки в SoundCloud, безкрайни subreddit-и и, опасявам се, дори 4chan, осъзнах, че нещо не е наред.
Обичайното чувство на досада и притъпено отчаяние от собственото ми съществуване, което често се прокрадва между песните, дори и на най-ударните концерти, го няма.
То просто не може да вземе думата в имплодиралото ми от сетивно претоварване съзнание. Някъде тогава от сцената, напусната за кратко от TOMM¥ €A$H, се чуват първите несбъркваеми пулсации на ‘Freestyler’ на Bomfunk MC’s и аз тотално се върнах в детството си, изпълнено с емпетройки от ДатаБг (поздрав за – RapTor – DataBg!), доволно широки дрехи от втората до пазара и всякакви други прояви на лош вкус.
Докато си мисля как все пак това, което TOMM¥ €A$H прави, всъщност е успешен коментар както върху систематичната десензитизация в дигиталната ера, така и върху отношенията Източна Европа – Западния свят, в условията на един насилствено глобализиран свят, дойде ред на ‘WINALOTO’. Песента е нещо като съвременен рап хит, обърнат отвътре-навън и напоен с нещо, което мирише странно. Всички крещим ‘I THINK I WON THE LOTTO! CAN YOU BELIEVE ME BROTHA?’ и си вярваме. Незабавно следва ‘BABA YAGA’ – хардбас тупалка с електро елементи, която ме кара да се чудя как са се чувствали българските баби, когато се гледали “Туин Пийкс“ за първи път навремето.
Вече спирам да си правя труда да следя сетлиста и се оставям изцяло на звуците, които човекът, който яде супа с клечки, произвежда на сцената. А да – ‘LITTLE MOLLY’ също я прави по някое време и е яко.
И след известно време концертът свършва.
За финал се обръщам към тези посетители на събитието, които видимо вътрешно се питаха „Това ОК ли е? Приемливо ли е да го харесвам неиронично? Иронично ли е да харесвам неприемливото?“ с един цитат от Оскар Уайлд (да, верно): „Изкуството е единственото сериозно нещо на света. И артистът е единственият човек, който никога не е сериозен.“. Без да парадирам с ерудицията си, ще добавя и стихове от Хазарта:
„…тоя ми опява като поп
(е, т’ва ващо не е точно хип-хоп)
извинявай, шефче,
помна времето когато джойнта беше левче,
а ти не беше толкова отворен.
Ше ти еба майката, глупак!“
Aвтор: Петър Евтимов
