Като го каза това, разказвал ли съм ти за моя приятел Геле? С него се знаехме още от гимназията, голяма партия ми беше и много сме пили заедно, ходехме по хижи и морета, беше си в компанията. После се намери с жена си и се кротна. Тя, Петя, не беше много по пиенето и големите събирания. Иначе много красива, висока, хубаво лице с големи очи, стегнати цици и задник. Бачкаше в банка. От онези пичета в бизнес поли и ризки, токчетата, косата на кок.
Хубава, ама скучна работа. Гелето много се промени. Двамата си живееха под наем в една гарсониера, много малко излизаха и кажи-речи само на някой рожден ден можеше да ги видиш. Иначе – работа, вкъщи. „С Охлювчето си готвим, гледаме си телевизия…“, така ми отговаряше като го питах какво толкова правят само двамата. И да – викаха си Охлювче. Това е много важно, понеже слушай какво стана. Какво нещо е тоя свят, ебати ташака.
Една вечер Петя си се прибирала от работа в банката. Това става пролетта. По-рано през деня било валяло и, нали знаеш, от разни треви изскачат охлюви, започват да лазят по тротоарите, може без да искаш да ги настъпиш. Пролетното време било любимото на Петя и тя била в много добро настроение. Видяла един охлюв на тротоара пред нея и решила да го снима и да го прати като миличко съобщение на Гелето, нали са си „охлювчета“.
Всичко това той ми го разправяше впоследствие, запомнил съм го от-до. Петя клекнала до охлюва, извадила си телефона, посегнала да снима, но преди да успее щяла да падне. Сторило й се, че охлювът й се усмихва! Така му го разказала – за един миг била напълно убедена, че този охлюв й се усмихва широко насреща. Било необичайно силно вътрешно усещане, като нещо странно, случващо ти се в сън, ама в реалността. Петя не го усетила като нещо приятно и романтично! Не било „Охлювчето, дето исках да ти снимам сякаш ми се усмихна, заклевам се, мило!“, а като някаква противоестествена, разтрисаща халюцинация, „Как така шибаният охлюв се усмихва като човек, та той няма уста?!“.
Махнала телефона и се вторачила в него – охлюв като охлюв. Засмяла си се сама на себе си и пак тръгнала да го снима, но отново й просветнало в главата, че този охлюв е отворил широка, напълно човешка усмивка насреща й! Примигнала, пак го погледнала – охлюв, пълзящ на тротоар след дъжд, нищо повече. Изправила се. Най-близко до усещането за усмивката на охлюва бил онзи път в университета, когато пушила трева в общежитието на свои колеги. Хванало я както си трябва, излязла от кожата си, чувствала се сякаш няма контрол над нищо и никога повече не пушила пак. В ситуацията с охлюва имала сходно, но стократно по-лошо усещане.
Вече била права, прибрала си телефона в чантата и не изпускала охлюва от поглед. Изведнъж усмивката просветнала отново, но този път Петя чула в главата си как с възможно най-човешкия глас, плужекът с черупка й казва: „Искам да съм като теб!“.
„Искам да съм като теб!“. Петя изпаднала в тотален шок. Ужас и уплаха. Отвращение. Била убедена с цялото си съществуване, че съвсем ясно е чула охлюв да й казва, че иска да е като нея. Размазала го с няколко удара с токчето си. От охлюва останала една няма и неусмихваща се лигава пихтия, примесена с парчета от черупка. Петя побягнала и се прибрала вкъщи.
Като Гелето си дошъл, не много по-късно, намерил я ужасена, превита на две на дивана, още в дрехите й за работа. Полека-лека и през много сълзи успяла да му обясни причината за състоянието си. Той най-напред й се хилил, неколкократно я карал да му повтаря какво точно е станало, как пък така проговорил този охлюв, луда ли си. На всяко разказване гласът й треперел все повече. Гелето се опитал да я убеди, че вероятно е била уморена, може и пък нещо лошо да е яла, или пък температура да е имала … Накрая му се разкрещяла с пълно гърло как явно изобщо не разбирал какво му говори и че усмивката и речта на този охлюв били най-реалното нещо на тоя шибан свят и със сигурност ги е видяла и чула.
В следващите дни Петя тотално не била на себе си. Цялата случка и усещането след нея били като някакъв кошмар, от който не можела да се събуди. Същата нощ не заспала, тресяла се в леглото. Щом си затворела очите виждала и чувала усмихнатия охлюв, който сега бил и размазан. Накрая просто лежала с ококорени очи, което продължило и на следващия ден. Гелето успял да звънне в банката, нещо ги излъгал и й дали болнични. Той самият си взел отпуск от работа и останал с нея.
Вика ми: „Изкарах си акъла. През целия ден просто лежеше с отворени очи. Като идвах с нещо за ядене само с ръка ми казваше да се разкарам. Сякаш изобщо не беше тя. Стоях при нея и се мъчех да я заговарям. Първо се мъчех да я убеждавам, че цялото нещо с тъпия охлюв изобщо не се е случило. Не ми отговаряше. После започнах да й говоря за някакви случки, да клюкарствам за други хора. Продължи да не ми отговаря. Замислих се дали да не й предложа да се оженим, ей така, за да я изкара от тоя унес. Не го направих, но продължих да се опитвам да я занимавам. Вицове разказвах, смешки някакви.“
„Никаква реакция. На няколко пъти без да искам й казвах „охлювче“, понеже ние дотогава така си викахме, и само тогава получавах рекция. Започваше пак да ми вика: „Нищо не разбираш! Полудявам! Разкарай се“ и такива работи. Лежа будна и следващата нощ. Аз до нея. На няколко пъти я прегърнах. Тя не помръдваше, само дишаше много учестено. Чат-пат получаваше някакви конвулси. Мислех си, ако заспя ще вземе да си пререже вените, да си разбие главата, да избяга от вкъщи или нещо такова. Като съмна още си стоеше будна и ококорена. Аз вече си мислех как в тоя ден да звънна на техните, да се опитам да им обясня какво става и евентуално да ги помоля да дойдат. Честно казано ми мина през акъла направо да се обадя на някакви лекари и да я вкараме в болницата. По-късно сутринта обаче Петя взе че стана и отиде в тоалетната. Затвори се и стоя вътре половин час. Започнах да чукам. Няколко минути никакъв отговор. Бях готов да разбия вратата, но тя взе че сама си излезе. Върна се в леглото, но след малко ме попита дали има нещо за ядене. Занесох й. Следобеда заспа за няколко часа. Тоя и следващия ден не искаше да говори, но взе да става. Изкъпа се. Няколко пъти яде. Накрая седна на дивана и си пусна телевизора.“
Петя постепенно дошла на себе си, върнала се на работа и така нататък. Но за това нещо с охлюва не трябвало да се говори. На няколко пъти Гелето все пак се опитвал, обаче тя го срязвала: „НИКОГА не искам за това да си говорим, ясно ли ти е?!“ и ей такива. Логично, спрели да си викат „охлювче“. Тя на никой друг това нещо не го разказала, нито на техните, нито на приятелки. Никой.
С Гелето се видяхме двамата, да кажем две-три седмици след това. Той ми се обади да пием по бира. Видяхме се, седнахме, ама само такъв мълчи. Викам му: „Човече, казвай какво става или да си ходим, мога да не си говоря с никой и у нас“. Разказа ми. Не можех да схвана как цялата тая ситуация е ескалирала дотолкова и се чудих защо той толкова я надценява. Викам му, нещо е била слънчасала, въобразила си е. Аз и без друго Петя не я харесвах много, щото Гелето вече почти не го виждах. Избъзихак се даже: „То животинката й се усмихва и възхищава, тя с токчето. Мани я тая змия.“
Но Гелето, дето иначе е много ербап и над нещата, беше стреснат. Обиди ми се малко, после ми каза: „Обичам я, ама май е мръднала и не знам какво да правя.“ Странно му беше, че не искала да говори за това. Помоли ме да не разказвам на никого, ама вече е все тая.
После известно време не се видяхме, до рождения ден на един общ приятел. Дойдоха си двамата с Петя и всичко си изглеждаше постарому – той си говори с нас, тя предимно мълчи и гледа кисело, защото не й се стои много. Сърбеше ме пред нея да кажа „И к’во стана с тоя охлюв, възкръсна ли“, ама се въздържах. По едно време с Гелето излязохме да пушим и го питах там. Каза ми, „Абе, забравихме я тая история. Няма да си говорим за това и толкова. Всичко си е нормално. Пък може и да не е в ред тая.“ Посмяхме се малко на нейн гръб. Показа ми, „Тамън си бяхме направили двамата еднакви татуировки на охлювчета на хълбоците. Сега са черни квадратчета.“ После си тръгнаха.
Това беше последният път, в който видях моя приятел Геле. Няколко месеца по-късно си умря с черното квадратче на хълбока. Тамън година след това с охлюва. Бил в банята и бойлерът им гръмнал. Ебати нелепото. Знаеш ли какъв е шансът такова нещо да се случи при съвременните бойлери? Сигурно едно на гъзилион. На погребението Петя я нямаше. Някой каза, че пак така се прибирала от работа, в добро пролетно настроение, и пред блока: наизлезли съседи, линейки и пожарни… После разбрала защо е сеира и… гадна история. Заминала била за чужбина май, но така и не разбрахме къде и какво. И така с тия охлюви…
