Alithia идват от Мелбърн, Австралия за два концерта – в София и Пловдив, подкрепени от българските банди Fеedbacker, Mindflux и Фондация Обещаното Нищо. Момчетата в момента са в студио Artracks в Атина, където записват поредното си дългосвирещо приключение, финансирано чрез crowdfunding кампания. Оттам тръгват на турне, което ще премине през България, Румъния, Унгария и Русия. Два дни преди концерта в София си поговорихме с басиста им Тибор.
Това е третото ви идване в България, какво ви кара да се връщате в Източна Европа?
Бяхме поканени за първи път в Източна Европа от българската банда smallman през 2012, направихме турне заедно. От момента, в който пристигнахме, се влюбихме тотално в този регион. Всичко е в пълен контраст с Австралия – от въздуха, през храната, до хората, разговорите, и разбира се музиката. Усетихме нещо по-дълбоко от това, което изпитваме в къщи. Усетихме тази красива връзка между хората… и това ни се отрази и ни даде възможност да израстнем и да развием собствената си перспектива. Този път главната ни цел беше да запишем албума, нямахме специални планове за турне, но искахме да посетим пак някои от местата, които ни допаднаха толкова много… за това и маршрутът ни е по-нестандартен този път.
В момента записвате в Атина, а предишният ви албум е записан в Будапеща. Каква е причината да избирате места, толкова далече от дома, за да записвате? Как избирате студията и хората, с които работите?
Записите на първия ни албум имаха голямо влияние върху нас… промениха ни изцяло… не само като звук, но като личности. Също така да сме далече от Австралия ни позволява да се фокусираме повече върху работата. Далече от всичко, което ни разсейва, от работата, от проблемите. Когато се върнахме в Авсралия хората ни казаха, че не звучим като австралийска група, а като европейска… хареса ни, че това влияние се усеща и си пожелахме да продължим в тази посока. Всъщност, изглежда че няма да запишем скоро албум в Австралия, ще продължим да търсим различни локации по света, които да ни предоставят различен опит.
Избрахме Атина, защото вокалистът ни Джон Русванис има гръцка кръв във вените. Баба му и дядо му са от Атина и Солун. Избрахме Гърция заради тази връзка, а и това е здравословен начин за него да се свърже с корените си и да се докосне до истинската си същност.
Избрахме студиото след доста търсене и препоръки, Artracks се оказа най-доброто попадение, страхотно място със страхотен тим. Взехме с нас продуцента от последния ни албум Даниел Шандор, който в момента се е установил в Лондон. Имаме добра връзка с него, той е като член на групата, капитана на космическия кораб в студиото. Той може да разглоби и изследва песните, ритъма, мелодията и понякога да ги реконструира заедно с нас, за да зазвучат добре.
Фиансирате записите на новия си албум чрез crowdfunding кампания. Разкажи повече за това, как избрахте този подход и какви са предимствата и недостатъците му?
Избрахме този начин, защото просто нямахме друг – в противен случай нямаше да можем да си го позволим. Беше много стресиращо, направихме супер много ресърч… никога не сме го правили преди и нямахме никаква идея дали изобщо някой ще застане зад нас, защото си поставихме и доста висока цел за банда от нашия ранг. Беше доста стресиращо, защото в един момент проверяваш страницата на всеки час, за да висиш дали има надежда да достигнеш целта… на моменти се чувствах сякаш… казвах си… мамка му, това е твърда висока летва, няма да успеем.
Но накрая успяхме, достигнахме целта и сумата в последния ден! Всичко това ни даде възможност да се свържем истински с хората, които ни подкрепиха и като цяло се създаде една много позитивна атмосфера. Това ни помогна доста и за атмосферата, в която работим по албума, чувстваме че не сме сами, получихме много окуражаващи коментари. В крайна сметка, силно препоръчвам този начин за набиране на средства, защото създава много силна връзка между група и публика.
Настоящото ви турне стока чак до Русия – какви са очакванията ви за него?
Очакваме да достигнем следващото ниво. Искаме да слизаме от сцената все едно слизаме от боксовия ринг след сто рунда с Майк Тайсън. Искаме да разпръснем цялата тази енергията и да сме напълно изтощени. Искаме да постигнем перфектната синергия между съвършеното изпълнение и абсолютния провал…
Разкажи нещо за турнето със smallman, някоя интересна история, свързана с България?
О, да, през 2014 посетихме известната Летяща чиния… Бузлуджа… беше невероятно, спиращо дъха изживяване. Ходихме из планината и влязохме вътре в този паметник. На това турне свирихме във Варна и промоутъра ни хареса доста, и след шоуто ни донесе една пластмастова туба с 9 литра домашна ракия. Имаше цвят на пикня и някаква клечка вътре. Но беше страхотна… ракията определено е добре дошла при нас.
Ако трябва да обясниш с няколко думи музиката си на някой, който никога не ви е слушал…
…сякаш плуваш в пространството с горяща пещ в гърдите, докато пръстите ти излъчват лъчи от светлина през мъглявините…
Разкажи малко за това какво представлява музикалната сцена в Австралия днес?
През последните няколко години имаме доста силна прог-сцена. Банди като Karnivool и Dead Letter Circus вдигнаха летвата доста високо. Имаме си доста подкрепяща и силна общност на музиканти и публика. От друга страна е доста трудно да свириш в Австралия, трябва да инвестираш хиляди долари, за да популяризираш концертите си. В този смисъл ъндърграунд духът не е много жив там, което прави нещата доста кофти ако си леко встрани от обичайното…
Кой е любимият ти албум за 2016?
Наскоро открихме Марина Сати, гръцки артист, тя издаде страхотни неща тази година… най-доброто ни откритие от много години насам… непременно я чуйте!
Последни думи към българската публика?
Елате на концертите и нека партито да продължи докато слънцето изгрее!!!
Alithia са в София – Live & Loud Club – на 27.10. заедно с Feedbacker и Фондация Обещаното Нищо, а на следващия ден – в Пловдив с Feedbacker и младите надежди от града на тепетата Mindflux.
Интервю: Иван Шентов
