”Three Thousand Years of Longing” (Три хиляди години копнеж) на режисьора Джордж Милър е приказна елегия за личните избори и самотата в съвременния свят в традициите на Уес Андерсън и Джим Джармуш, но въпреки добрия подкаст – Тилда Суинтън и Идрис Елба, малко не му достига, за да се доближи до най-добрите представители на жанра.
Красиво заснето фентъзи с истории в историята, метафори и алюзии.
Героинята на Тилда Суинтън – Алития, е професор по наратология и пристига в магичния Истанбул за научна конференция. В едно магазинче в Капъла чарши и попада на красиво стъклено произведение. Не знае какво е и за какво се използва, но усеща, че е за нея. И малко по-късно стига до затворения в него джин, който на пръв поглед не проявява оригиналност, и й предлага три желания.
Докато тя се лута из себе си в търсене на нещо, което наистина да желае, джинът и разказва историята си, прескачаща различни епохи в Османската империя. Историческият сюжет контрастира, но и кореспондира със съвременния свят. Универсалните човешки желания по същността си са едни и същи и съвсем не се случват с щракване на пръсти, дори и да имаш джин на твое разположение.
Историите се преплитат и разплитат, завършвайки в съвременен Лондон.
По новелата “The Djinn in the Nightingale’s Eye“ (1994 г.) на английската писателка и поетеса А. С. Байът.
По-добрите ленти в жанра:
