Последни
Home / Кино / “This Must Be the Place” на Сорентино или как пропушва един скучаещ ”Робърт Смит”
“This Must Be the Place” на Сорентино или как пропушва един скучаещ ”Робърт Смит”

“This Must Be the Place” на Сорентино или как пропушва един скучаещ ”Робърт Смит”

Cheyenne: „There’s something not quite right about this. I’m not sure what, but something.“

Шон Пен с топирана коса и грим ала вокала на The Cure Робърт Смит.

Петдесетина годишният Шайен е отегчена бивша глем звезда, отказал се с причина от музиката и скучаещ в ежедневие със съпруга (Франсис Макдорманд), куче и пазаруване в супермаркети.

Rachel: „I remember you. You sang with Mick Jagger once.“

Cheyenne: „Actually, Mick Jagger sang with me.“

Облечен изцяло в черно, с Doc Martens той тръгва от Дъблин за Ню Йорк, за да изпрати в последния му път баща си – ортодоксален евреин, с когото не поддържа връзка от тийнейджър.

Шайен разбира, че баща му е посветил живота си на издирването на надзирател нацист от концлагера Освиенцим, в който е бил затворен. Цел, която по свой начин възприема и Шайен.

В пътешествието в баналната посока – към себе си, е намесен и един пикап, сервитьорка и детето й.

Cheyenne: „No, Jane, I’m not trying to find myself. I’m in New Mexico, not India.“

Пътуването продължава, като Шайен се връща по-различен и вече запалва цигара, нещо което по някакъв начин му се е разминало въпреки опита му с тежки наркотици.

Много фин хумор е вплетен в цялата история, а някои от диалозите са велики.

Името на филма идва от песента на “Talking heads”, а лидерът на групата Дейвид Бърн прави епизодична роля като самия себе си. Образът на Шайен е вдъхновен от Робърт Смит, който продължава да използва същия имидж и на 55 години.

“This Must Be the Place” (2011) е първият англоезичен филм на Сорентино, който тази година спечели Оскар с ”La grande bellezza” („Великата красота“).

Други филми на Сорентино – ”Le conseguenze dell’amore”, ” Il divo”

Cheyenne: „There are many ways of dying, the worst of them, is to continue living.“