Видях в някакъв вестник че Tindersticks ще свирят в Барбикан и заради това отидох на концерт в памет на Дейв Макомб с останалите музиканти от The Triffids. По това, което бях чувал до този момент, имах смесени чувства за The Triffids. Знаех, че са от Австралия и са правили мазнеещ дарк-уейв от 80-те години. Имат мрачен и мечтателен звук, но същевременно избива прекалено сантиментален поп от онова време. Все едно в едно смути да миксираш Ник Кейв заедно със Симпъл Майндс, Тиърс фор Фиърс и подобна сган.
Песнописецът и вокал Дейв Макомб умрял още тогава от дрога и депресия и сега за всяко парче го заместваше някой от техните приятели… Това е нещо като въведение за предубедени, защото аз бях точно такъв. И изобщо цялото това реших да го опиша заради финала, когато Стюарт Стейпълс от Tindersticks изпя Wide open road и отвори просторни хоризонти, свободни пътища и такива неща които явно са останали в 80-те години.
Не ми е ясно дали това време е било толкова отвратително, че всеки е търсел бягство в утопична поп музика, или е било толкова готино, че каквото и да си изтананикаш, звучи като балонче с хелий…
Гуга Иванян
