„The Square” (Квадратът) е силно наситена със символи, метафори и хиперболи история за съвременния свят, категориите хора в него, все по-задълбочаващото се неравенството и маските, които хората носят. Вездесъщият пиар, провокациите без мярка и разкаянието на личностния провал.
Лентата на шведския режисьор Рубен Йостлунд се движи по границата на сатирата, абсурда и гротеската и бяга успешно от социалните клишета, като в същото време задава всички актуални въпроси.
Според критиците „The Square” е европейският филм на 2018 –а година. И въпреки че се губи в някои ”фестивални” прийоми, наистина носи много съдържание. Леко претенциозната обвивка обаче може да отблъсне някои зрители.
Със сигурност не е филм за всички.
Кристиан е куратор в музей за съвременно изкуство в Стокхолм. В него купчинки чакъл са произведение на изкуството, а кураторите се губят в нищонезначещи фрази за релативизма на естетиката.
Последната инсталация, по която работи, се казва ”Квадратът”.
Идеята е да се създаде утопично пространство, в което всеки да може да поиска помощ и да я получи.
“Квадратът е олтар на доверието и доброжелателството. Вътре в него всички имаме еднакви права и задължения.”
Счупено отражение на действителността.
Кристиан е отдаден на новия проект, но всекидневието му е нарушено, когато група крадци му устройват зрелишен пърформанс , в който успяват да задигнат телефона и портмонето му. Случката оставя дълбока следа в съзнанието му и решава да я последва. GPS устройството локализира крадците до кооперация в краен квартал. Кристиан решава да изпрати предупредително писмо до всички апартаменти, за да достигне до извършителите.
Това негово решение – част от играта на възрастните, поражда ефектът на доминото.
Двете му деца са отчуждени от него, гаджето му живее с маймуна, а работата му се изражда в абсурд. Той обаче има много повече от други. Или не. Може би просяците са най-богати.
Накрая един човек – маймуна съблича спонсорите на музеите и показва петната под покривката.
Един сюрреалистичен антикапиталистически спектакъл.
