„I Can’t Escape Myself“. Историята на последния аутсайдер

Преди да се хвърли под влака на 26 април 1999 година Ейдриън Борланд (Adrian Borland) има на сметката си три опита за самоубийство, дългогодишна депресия, зависимости и десетки велики парчета.

Лидерът на британската банда „Тhe Sound“ oстава в историята на поп културата с хита „I Can’t Escape Myself“, но за 41-годишния си живот съумява да запише и някои от най-интимните изповеди в пънка и пост-пънка.

Роден в Лондон на 6 декември 1957 година, бързо попада под силата на музиката. Още преди да стане на 20 години създава първата си група „The Outsiders“. С нея издава албума „Calling on Youth“, който се смята за първият пънк албум самиздат на Албиона. Той не е посрещнат добре от критиката, но през 1978 година бандата пуска наследника му „Close Up“, който се представя по-добре.

Малко по-късно групата сменя името си на „The Sound“ и под това име е активна десетина години до 1988. Постига успех още с дебютния си албум „Jeopardy“, който продължава до края на съществуването на групата, въпреки че тя навлиза във все по-тежки емоционални състояния. Интересна колаборация по това време е и сътрудничеството Ейдриън Борланд с Джело Биафра от „Dead Kennedys“.

Все по-интровертните и мрачни текстове на Борланд отразяват депресивните му настроения. В средата на 80-те години на миналия век състоянието му се задълбочава.

Постепенно групата се разпада, като той поема вината за края й.

Критиците определят групата като свързващо звено между „Joy Division“, „Echo & the Bunnymen“ и Тhe Cure, като често е сравняван с Иън Къртис.

През 1988 година Ейдриън Борланд се мести в Амстердам, където продължава да се занимава с музика и създава някои от най-личните си песни. По-късно се завръща в Англия, където не спира да записва.

Най-малко 15 години той живее в жестока депресия, която подхранва с много алкохол. Не се интересува от комерсиалния успех и на три пъти опитва да се самоубие.

На 41 година успява.