“Човешкият глас“ (The Human Voice) на Педро Алмодовар пресъздава в 30 минути всепоглъщащата болка от изоставянето.
Тилда Суинтън се превъплъщава в жена, която току-що осъзнава, че този път любимият й няма да се върне. Тя остава сама с кучето и куфарите му. На ръба на нервна криза минава през 13-те кръга на раздялата – самозаблуда, отчаяние, ярост, примирение и останалите. Купува си брадва, облича се за парти и се нагълтва с хапчета.
Кучето успява да я събуди и тя вдига телефона. Следва дълъг разговор, в който се чува само нейният глас.
Декорът е скъп апартамент вероятно нейде в Мадрид, алюзия с театрална сцена. Комбинация от лудост и меланхолия, в която всеки кадър е изискана картина.
Първият англоезичен филм на Алмодовар. Реверанс към пиесата на Жан Кокто от 1930 г. “Човешкият глас“, която испанският режисьор ползва и за “Жени на ръба на нервна криза“ (1988 година).
