Кои сте вие?
Сашо: Ние сме The Flying Detachment. Намираме сме в София, България и свирим нашия прочит на всичките ни рокенрол влияния. Най-остро се усещат тези от стоунър рока, затова и се причисляваме към тази „сцена“. Аз съм Сашо и свиря на китара, мисля рифове и пиша имейли.
Тото: Емо, Сашо, Тото, Стоян. Хвърковатата чета, за който не е разбрал, какво означава TFD. (Mind=blown бел. ред.)
Емо: Емо – глас и китара в TFD, aka Началника.
Защо започнахте?
С: До голяма степен началото беше по-скоро край с продължение. С Емо свирехме заедно в Booze Brothers, и когато нещата там приключиха, знаехме, че ще продължим да правим музика заедно. Намерихме нови хора и продължихме да пишем песни. Останалото е, както казват, история.
Т: Това е като пушенето. Почваш от келешлък и после няма спиране.
Е: Някъде в 9ти клас проимах огромен интерес към музиката, който малко по малко доведе до работа в професионално студио, работа като саунд дизайнер и член на група ТФД. А от гледна точка на групата – началото ѝ беше логичното продължение на ББ за мен и Сашо.
Защо продължавате?
Т: Щото сме зависими.
Е: Не мога да си представя да не продължавам.
С: The chase is better than the catch е казал Леми. Докато има накъде да се развива бандата и, докато все още сме доволни от това, което правим, надявам се, че няма да спрем.
Колко сте спечелили и колко сте изгубили?
С: Ако трябва да теглим чертата финансово, мисля, че това, което ще излезе е ясно на всеки български музикант. Но от друга страна сме спечелили куп нови приятели, една торба емоции (разбирай добри преживявания), доста опит (разбирай лоши преживявания) и най-ценното е да видиш как някой искрено се е изкефил на концерт. Мисля си, че дори и големите го правят, защото има нещо чисто и невинно, отдалечено от бизнеса, успеха, маркетинга и контента, когато видиш как хората се обогатяват от твоето изкуство. Комуникация на по-високо равнище, ако щеш.
Т: Няма нищо за губене в тая работа. Касата е винаги на минус.
Кои смятате за съмишленици в България?
Т: WOPS
Е: Всички, които правят музика заради нея самата, нямат завишено его и самочувствие и бачкат здраво, въпреки трудностите.
Какво слушате напоследък?
Е: Най-после мога да слушам друго освен дебюта на ТФД… Нещо с повече акорди.
Т: Някой педал сподели October Rust на 1ви. С TON няма искам, няма не искам.
Куче или котка?
С: В бандата има 3 кучета с общо 11 крака, така че по този въпрос май съществува пълно единогласие.
На кой жив човек се възхищавате най-много?
С: На баща ми.
Е: Музикално май на Девнята (Девин Таунсенд бел. Саш.). Като цяло ще е някой като Илън Мъск.
Т: Димитър Карагегов (Liberty 420).
Коя е най-надценената добродетел?
С: Алтруизмът може да бъде всъщност доста кофти егоизъм. Не вярвам на хора, които го раздават твърде „позитивно“ и „мислят за другите“. Нещо в тая работа намирисва!
Т: Скромността.
Как и кога се събуждате?
С: Досега всеки ден! Стискаме палци добрата тенденция да продължава.
Е: Трудно в 06:53.
Т: Трудно и не навреме.
За какво нямате време?
Т: По различно време за различни неща. Нещата който искам да правя и за който имам време са като многоъгълник, от който мога да си избера само 2 – 3 неща. За бандата също бих искал да имам повече време. Много неща висят несвършени.
Е: За голяма част от нещата, които искам да правя, но най-лошото е, че нямам време за почивка и започнах да я приоритизирам.
Как изкарвате прехраната си?
С: В бандата има един програмист, един инженер, един саунд дизайнер и един дребен бизнесмен.
Как заспивате?
Е: Бързо и понякога повече от 1 път на ден.
Как записвате?
С: DIY форевър. Реално голяма част от звукозаписния процес е наше дело, но нямаше никога да се получи без Бойко Петков от Сити студио.
Е: Дълго и понякога повече от 1 година.
Т: Тъпо и упорито докато стане. За мен си беше като реалити чек. Не бях сядал за записи до момента, камо ли пък и да пея, но след няколко итерации, мисля че изравних нивата. След като направихме няколко опита в студио всички като цяло се убедихме, че демата ни звучат доста по-живо от студийните записи. Така лека-полека прехвърлихме всички записи в репетиционната и там нещата звукнаха.
Кое е най-голямото ви постижение?
С: Мисля, че всички ще са единодушни, че албумът ни е основният крайъгълен камък в историята на бандата. След 4 години усилия, най-накрая албумът е факт и смело удряме по масата и казваме „Те тва е“.
Е: Неща, които могат да се пипнат – дебютния албум и куче с протеза.
Т: Че сме все още активна банда. Не беше лесно да стабилизираме бандата, не тръгнаха по мед и масло нещата в началото. Може би леко се заинатихме в края на краищата и това даде резултат. А и свикнахме да се борим с прииждащите лайна, а там потокът не спира.
Каква е идеята ви за перфектно щастие?
Е: Емоционален баланс, време за всичко и споделено щастие с любимите същества.
С: Да ти се спи и да си легнеш, да си гладен и да се наядеш.
Т: 2deep4me.
Какво представлява най-голямото страдание?
Е: Да не си наясно със себе си.
С: Да търсиш барабанист за групата.
Т: 3deep5me.
Кой е най-големият ви страх?
Е: Да не излезне албумът……
Т: Че някой ще ми се ядоса и ще изхвърли Тяната (барабаниста) от бандата.
Вие по спешност ли сте?
С: Тото в момента е с пластина на лакътя, на която понякога закачаме кабели.
Говорите ли си сами и на каква тема?
Т: Да, подавам си реплики ако няма кой да поспори.
Къде да ви видим и чуем?
С: Официалната част! Концерт в Пловдив на 17 ноември. Концерт в София на 4 декември. Преди и след това във Facebook, Bandcamp, YouTube, Spotify и другите мрежи.
Докъде искате да стигнете?
Т: 10 албума и концерти в Япония!
С: 10 албума.
Е: 10 албума.
До кога ще продължавате?
Т: Докато има смисъл. Надявам се до края.
Здраве, пари и слава или вечна агония?
С: Здраве най-вече, другите неща са мимолетни.
Т: Здраве и пари. Това мисля, че си личи. Всички си ходим безропотно на работа всеки делничен ден, а бутаме групата в останалото време.
Е: Вечно здраве и пари.
А сега накъде?
Към безстрашното бъдеще и албум номер две.
