“The Danish Girl” (2015) разказва историята на съвместния живот на художниците Ейнар Вегнер и Герда Готлиб. Филмът е вдъхновен от реални събития, което само по себе си е предпоставка за по-силното му въздействие върху зрителя.
Режисьорът Tом Хупър познат на публиката с филмa „Речта на краля” (“The King’s Speech”), който триумфира на Оскарите през 2010 и прочитa върху романът „Клетниците” (2012), ни пренася в животите на една на пръв поглед нормална млада семейна двойка.
Герда и Ейнар се обичат, харесват и професиите си. Всичко изглежда перфектно, докато един ден Герда съвсем невинно моли съпругa си да й позира, обут в дамски чорапи и обувки.
Започва едно пътуване, една огромна трансформация с болезнен край.
Кинематографията и работата на камерата във филмa на Хупър е впечатляваща. Прекрасните картини в “The Danish Girl” биват допълнени от майсторската игра на актьорите Алиша Вайкандър (“Ex Machina”) и Еди Редмейн (“The Theory of Everything”).
Редмейн толкова добре се превъплъщава в образа на жена, че е невъзможно публиката да не му повярва. Той успява да изрази сложността на образа и да внуши болката и объркаността на протагониста си.
И тук започват проблемите във филма.
Тематиката, която бива засегната е твърде сериозна и все още много актуална.
Филмът не успява да задълбае в проблема дори и въпреки безупречната актьорска игра. Драмата не функционира достатъчно добре може би, защото протагонистите вземат твърде бързо и сякаш с лекота прекалено важни решения. С риск изводите в това ревю да бъдат прекалено крайни – прекрасната кинематография в комбинация със сюжета, прави филма по-захаросан от необходимото, за да внуши реалната драматичност на събитията.
Завършекът на филма е логичен и друг край не би бил реален, но все пак филмът е вдъхновен от истинската история на Лили Елбе.
Ако трябва с едно изречение да опиша “The Danish Girl” – това е визуално красиво разказана история за нестандартна любов, но без поука.
Замислете се – какъв извод може да си направи човек излизайки от киносалона?
Лиляна Георгиева, 11.01.16
