Бог съществува. Той живее в Брюксел…и е доста лош тип. Тормози жена си и дъщеря си, а синът му, както е известно, е избягал отдавна.
В останалото време се чуди как да направи хората нещастни и пише закони като този, че филията винаги пада на страната, намазана с конфитюр, а в супермаркета съседната опашка винаги върви по-бързо от твоята.
И така докато един ден десетгодишната му дъщеря Еа решава да сложи край на тази ситуация. Тя сяда на вселенския му компютър и изпраща на всички есемес колко точно им остава да живеят. Някои приемат спокойно съдбата си, други се затичват към вечно отлаганите планове, а трети скачат през прозореца.
Всеки получава това, което му се пада oт лотарията, а не това, което заслужава. На дядо в болнично легло са му отредени още 12 години, а на младата му медицинска сестра по малко от два месеца.
В тази ситуация Еа влиза в пералнята и слиза сред хората, за да напише един съвсем нов завет. За целта тя намира шестима съвсем нови апостоли. Някои са абсурдни като героинята на Катрин Деньов, която живее с огромна маймуна, а други те докосват до сълзи като болно момченце, което иска да изживее оставащите му броени дни като момиче.
Между срещите на малката Еа е проследена и забавата на тинейджър, който знаейки, че му е отреден дълъг живот, си прави шеги със създателя, като например да скочи от самолет без парашут.
„Съвсем Нов завет” („The Brand New Testament”) на белгийският режисьор Жако ван Дормел е хитра комедия, религиозна сатира, която успява да сложи на масата, но без да ги натрапва и вечните въпроси – клишета на на битието – как живеем, имаме ли нужда от Бог, кой е той, кои сме ние, къде отиваме.
