Париж, средата на 90-те
Виктор е някъде в началото на 20-те и мечтае за киното. Живее с родителите и сестра си, за които Пазолини е марка спагети, а Трюфо магазин за растения… Докато един ден не попада на една камера и пиратската телевизия на банда луди левичари.
”Свободният канал на вашия квартал”
Виктор отразява протести срещу крайнодесните, демонстрации в подкрепа на имигрантите и прави собствена рубрика за „нещата, които те вбесяват”.
От време на време бачка и в държавната телевизия, където води войната отвътре.
И както може да се очаква, някъде по това време среща Клара – луда, нежна и сексапилна дама, която си пада по него.
И така идват години на луда въртележка, в които Пиер прави какво ли не, но продължава да снима, и да снима.
Киното като алегория на живота и една социална Франция, която е все повече към края си.
„Tele Gaucho” (Пиратска телевизия) на Мишел Льоклерк е смислена комедия, която се движи по ръба на личния бунт, абсурда и живота, както ни се случва.
