Кои сте вие?
Ние сме ТДК.
Защо продължавате?
Въпросът предполага, че нещо ни спира, че има препятствия, които биха довели до „изпаряване“ на желанието ни. При нас има наличие на нужда от музика, която да ни припомня, че сме хора. Да се занимаваш с каквото и да е изкуство е привилегия, която извежда отвъд спънките на ежедневното. Спрем ли – умираме.
Колко сте спечелили и колко сте изгубили?
Авантюрата, която е това да си част от банда, със сигурност ни е донесла възможността да си спомняме физически годините, в които сме били и все още сме живи до скъсване. След време – когато сивият блок на бързите дни измори раменете ни, ще можем да се връщаме към себе си, благодарение на музиката. А сме изгубили точно толкова, че да имаме нуждата за претворяване на усещанията в музика.
Кои смятате за съмишленици в България?
Бичето, БХК, Община Вълчи дол, всички хора с кални обувки, защото ходят по тесните улици, Източните Родопи, циниците и романтиците.
Новият албум на ТДК, искаме да знаем всичко за него…
Албумът няма име. Осем парчета плюс един бонус трак. Близо 2 години работа в студио, 11 месеца работа по концепцията и 5 месеца непрестанен обмен на идеи и неуморен труд, над 100 човека замесени, 84 страници книга, 8300 км пропътувани в реализация на физическия носител, дизайн и промоция, сътворени напълно от членовете на бандата.
Чиста проба съсипване на здравата психика и тест на лимитите.
Разкажете ни за странните неща, които ви се случиха докато снимахте тези промо клипове.
Докато снимахме Сия Спонтанна (на транспортна гара Пловдив), се появи един от работниците там, попита дали сме хората, които чака, ние отговорихме, че не сме и той си отиде. Докато разговорът протича, на фон нашият барабанист се гърчи, в опит сам да счупи гръбнака си, а музикалният съпровод от телефон е „309“ на Russian Circles.
За един от другите клипове се наложи да се представяме за студенти по архитектура от Берлин, за да може домоуправителят на един от блоковете да ни допусне вътре. Снимахме на -17 градуса на брега на Марица, докато вокалистът ни беше полугол, а също и видяхме и нахранихме котето с най-малките очи на света.
Какво слушате напоследък?
Gradient Plaza, който теоретизираме, че е компютърна симулация, а не истински човек. Барабанистът ни слуша еджи джаз.
Куче или котка?
Всички от членовете ни (плюс мениджъра) имат котки. Само китаристът ни има сериозна работа.
Коя е Сия Спонтанна?
Света Сия Спонтанна е част от триптиха светци, които се канонизираха на едно неслучило се море. В края на отчаянието, в един мъждукащ вагон между реалността и забравата усетихме, макар нощем, как лятната жега се пропива в кожата. Тя отговори на добре обмислено подвикване, а след това реалността отиде да изпуши една цигара и да изпие последно за деня кафе.
За какво нямате време?
За нищо нямаме време, защото „ти закъсняяя ужаснооо, ужаснооо закъсняяя‘‘.
Как и кога се събуждате?
Сутринта – без да искаме.
Как записвате?
С дебели мъже.
Как заспивате?
Целият харем от угоени тревоги си ляга до нас, милваме ги с нежни думи, те се обръщат на другата страна и тогава, с обещанията за следващия ден, от нощта неизпълнени, скръстваме ръцете и се надяваме утре да е друго.
Вие по спешност ли сте?
Зависи. По скоро сме – ?!
Пълните клубове за норматив, момичетата ви обичат, момчетата ви завиждат, как го правите?
Ходим на минерални извори в село Леново. Там е приятно и вътрешните ни тръби се изчистват. Момичетата ни обичат, защото не ни познават, момчетата ни завиждат, защото не ни познават. Говорим глупости и се правим на не себе си. Алтернативен на живия живот.
Къде можем да ви видим и чуем?
По улиците, около полунощ, във воят на кучетата отвън, в плясъка воден на локвите, в тънкото свистене на вятъра, гонещ мъглата, в машинката на зъболекаря, в страниците на кодекса, в слушалката от другата страна, в металния удар на тръбите до сцената, в плясъка на чашите една в друга, в леглата на чуждите жени, до леглата на собствените ни, в тихото след това, в Терминал 1 на 23.02., на концерт на smallman, в песните на Repetitor, в 2 през нощта, после у нас, в Пловдив на 04.03., в обещаното нищо, по време на каменна сватба, в Търново на 10.03., в общежитията на градове с регионални новини, в женски дрехи, в дрехите на приятелите ни, в приятелите ни, в сини очи, в ритуални танци, в плювника на чайка, в белото на гларус, във Варна на 11.03.
После никъде, никога.
Докъде искате да стигнете?
Искаме само да стигнем.
До кога ще продължавате?
Докато или стигнем, или умрем.
Говорите ли си сами и на каква тема?
Точно днес го дискутирахме с Ламята, говорим си сами, често, даже банда си направихме и си говорим с и чрез нея. По-лесно е, никой не те прекъсва и можеш да изслушаш аргументите си. Малко по-честни сме така. Най-вече се питаме защо това е така, както е?
Здраве, пари и известност или вечна агония?
Спокойствие! Моля…
Интервю: Иван Шентов
