Приятно е да паднеш с интересна жена.
”Зеркало” (Огледало) е изповедта на Андрей Тарковски за детството. Силно, фрагментиран сън, който се опитваш да продължиш, след като си се събудил без да искаш.
Той прескача през годините и хвърля неизтриваеми спомени. Старата къща, от която винаги си на крачка без значение колко се опитваш да бягаш. Майката, бащата и останалите. Главният герой си ти – винаги зад кадър – наблюдател и участник.
Истината е, че ние не вярваме в природата, която е в нас.
Бащата си тръгва и майката е принудена да преведе сама децата си в трудните години на войната. А момчетата, които са гледани от жени, стават по-различни. И никой не знае по-добре това от него.
Бащата и синовете. Жаната и майката. Последното легло.
Чиста морфинова поезия.
Тарковски започва да пише сценария още през 1967 г. но заради „Соларис“ го замразява. Преди да стигне до името ”Огледало” минава през ”Изповед”, „Бял ден“ и „Бял, бял ден“. Филмът излиза през 1975 година, допуснат е до съветските кина и Тарковски пътува много, за да го представи лично.
Той споделя, че във филма няма нито един измислен епизод. Всичко е част от семейството му. Не го определя като любимия му, но според признанието му е един от най-близките му филми.
Бащата на Тарковски е известният поет Арсений Тарковски а майка му – Мария Вишневска е литератор. Баща му си тръгва едва, когато е на три години, и оставя тежки следи в него до края на живота му. Те могат да се усетят и в преплетените във филма поеми на баща му.
„В „Огледалото“ исках да разкажа не за себе си, а за своите чувства, свързани с близките ми хора, за своите взаимоотношения с тях, за вечната жалост към тях – за чувството за неизпълнен дълг”, обяснява Тарковски.
Лентата е амалгама от черно бели и цветни кадри, с любимите препратки на Тарковски към други произведения на изкуството.
Музиката е на Йохан Себастиян Бах, Джовани Батиста Перголези и Хенри Пърсел.
Според някои критици филмът граничи до безсъзнание и е трудно разбираем, но от почителите му се смята за каноничен.
Хипноза върху живота.
Всички са безсмъртни, всичко е безсмъртно; не се страхувайте от смъртта нито на 17, нито на 70, защото има само реалност и светлина, Тарковски – баща.
