Тези софийски нощни улици са лекарство за мен. Като малък криех в задните дворове на кооперациите около "Витошка", Графа и "Раковски" първи цигари, целувки и кашета. Сега стени и катинари са взели спомените ми за заложник и само тези улици ги връщат за малко. Светулките избягаха от тук, а аз оставам, но някой друг. Разминавам последните трамваи и преобръщам дните в главата ми. Повече »
Улиците на София: Славни дни по ”Шишман”
Черната котка излезе от градинката на храма „Св. Седмочисленици“, спря се, изтегна се лежерно, а после избяга по „Шишман“. Улицата от малката снимка на стара София. Ражда се от някогашната черна джамия, промушва се скришом през градския център и се влива в площада край сградата на Народното събрание. Скрила Седмо училище, някогашното „руско“, един куп барове, ресторантчета, книжарници и магазинчета ... Повече »
Една добра улица в един лош град
Все сънувам, че пак ще си запаля цигара, и все някъде по „Симеон“. Тази улица е мой дом. Една добра улица в един лош град, на който не му пука колкото и да го обичаш или мразиш. Изваждам глава от ваната, като да съм решил нещо друго в последния момент. Все още ми е премрежено, обличам се и излизам. Вървя ... Повече »
Улиците на София: Том Йорк пее за котките на „Малко Търново“
„Имаше всичко“. По-къс разказ и от улица „Малко Търново“. Скрила се в центъра на 19 век, толкова естествено да си влюбен в нея, че чак е банално. Още сутринта имах чувството, че мога да я загубя, въпреки че отдавна нямах нуждата да я имам. Дори две от уличните котки на Георги Рупчев* ми намигнаха да съм готов. Между трамваите на ... Повече »
Улиците на София: Бог, безнадеждност и метадон на „Пиротска“
Каквото можеше да се провали, се провали. Посрещнах слънцето на балкона, зяпайки в отсрещната панелна празнота, докато като изгарящо найлоново пликче денят събра краищата си в примка и затвори всички възможни себеуспокоения. Повече »
Една цигара
От Иво Попиванов – Преструваш се, че спиш, нали, ти толкова много се преструваш. 4 часа през нощта е. Последната седмица съм спал не повече от 9 часа. Нещата минават през мен и остават необременени от склонността ми да анализирам и да им придавам особена форма на трагизъм, отдавна изгубила чара си на хипноза за отегчените от глупостта си момичета. ... Повече »