Превод: Румен Павлов Боговете създадоха своя свят, хората също,а змиеукротителят, с лунно око и свирка в устата,създава свойто змийско кълбо. Той свири. Зелена вода. Той изсвирва зелена вода, докато зелените водине затрептят и не залюлеят тръстиковите си тела.Докато мелодиите се сплитат със зеленото, реката се оформя спрямо песните му.Той изсвирва място за себе си, без скали и земя –само тръстикови ... Повече »
Силвия Плат: Врана в дъждовен ден
Превод Румен Павлов Една мокра врана се е превилана здравата вейкаи не спира да оправя перата си в дъжда.Не очаквам чудоили случайност, за да се настроя както трябва,нито продължавам да търсязамисъл в обърканото време –болните листа си падатбез парад или знамение. Признавам си, че понякога ми се исканямото небе да ми отговори,но все пак не се оплаквам:от време на време ... Повече »
Силвия Плат: Светлината на ума
Силвия Плат се самоубива на 11.02.1963, само две седмици след излизането на романа й „Под стъкления похлупак“. През 1982 г. е наградена посмъртно с „Пулицър“ за поезия. КОЛОСЪТ Не ще успея да те събера в едно, да те сглобя, скрепя, залепя. От огромните ти устни излизат грухтене, магарешки рев, кудкудякане. По-зле е от обор. Навярно се броиш за оракул, за ... Повече »
Тед Хюз: Денят на падналите
Литературен клуб Роден е през 1930 г. в Майтълмройд, може би най-дивото село, на което човек може да се натъкне в Северна Англия. Дели го един мост – отляво се виждат пет къщи, отдясно две кръчми и няма друго; по-нататък е някакво безкрайно поле, всичко равно, тук-таме хълмове и най-вече постоянен дъжд. Препитавал се е с какво ли не. Става ... Повече »
Тед Хюз: Никой не е разгадал живота!
Поетът Тед Хюз, очарователният творец, любимец и архи-враг на критиците, магнит за жените… неговият живот е странна въртележка от любови, литературни успехи, скандали, житейски и творчески кризи, драматични обрати, загуби, смърт. 23 години след като съпругата му – добре познатата днес Силвия Плат – се самоубива, Тед Хюз пише това писмо до сина си Николас (Ник) Хюз през 1986 г., ... Повече »
Не си отивай кротко в тъмнината
„Суровият, прогледнал в слепотата за метеорите на радостта, вие срещу смъртта на светлината“ Дилън Томас „Не си отивай кротко в тъмнината“ е мултимедиен поетичен пърформънс по стихове на Дилън Томас и Силвия Плат. Текстовете, в изпълнение на Иван Димитров, Калоян Праматаров, Кристина Стоянова и Радослав Чичев, ще бъдат прочетени в Подземен минен музей, Перник, на фона на визуализация, дело на ... Повече »
Силвия Плат: Лейди Лазар
Първото й стихотворение е публикувано в „Бостън Хералд“, когато е на осем години. След смъртта на бащата през 1940 г. Силвия се премества с майка си и брат си в Уелсли. В гимназията печели стипендия за Смит Колидж (1950). След приемането й в Колежа Силвия започва да публикува в различни периодични издания предимно статии и разкази. До 1953 г. работи ... Повече »