Последни
Home / Архив Етикети: разказ (страница 8)

Архив Етикети: разказ

Когато мравките тръгнали наобратно

Боряна Нейкова

От Боряна Людмилова Така хубаво е да се мълчи с теб. Днес починало някакво момченце от рядка болест, съвсем неочаквано. Отмених срещата си и останах вкъщи. Исках с теб да си помълчим за това. Някога, когато имах лош ден на работа или се скарах с приятел, излизах. Колкото по-шумни бяха местата, толкова по-добре. Пушех, говорех високо и размахвах рязко ръце, ... Повече »

Патрик Зюскинд: Напор към дълбочина

Патрик Зюскинд

Първата изложба на младата жена от Цюрих беше хубава. Тя бе даровита художничка и критикът нямаше лоши намерения, напротив, искаше да я поощри, когато й каза: „Работите Ви говорят за талант, те са привлекателни, но Вие все още нямате достатъчно дълбочина.“ Младата жена не разбра какво имаше предвид критикът и скоро забрави забележката. Но на по-следващия ден във вестника имаше ... Повече »

Джеймс Хадли Чейс от „Банишора“

Джеймс Хадли Чейс от "Банишора"

В началото на 90-те години на отиващия си славен 20 век в България нещата не вървяха добре. В София хората бяха тъжни, а по сергиите имаше повече книги на Джеймс Хадли Чейс от където и да било в света по това време. Повече »

Иван Димитров: Възкресение

Иван Димитров: Възкресение

Осъзнах смъртта на Папагала чак когато пристъпих в таванската стая, където беше живял. Като ми казаха, че е прегазен, заплаках, исках да се скрия някъде, без да има къде. В същото време дали защото бях чул новината по телефона, дали заради друго, не си давах сметка, че съм го загубил завинаги. Но докато крачех сред вещите му, сред неоправеното му ... Повече »

Фредерик Бегбеде: Как да станеш известен

Бегбеде

Животът ми е гаден и смятам да приключа с него. Писна ми да возя разни кретени, които вонят на афтършейв и ръсят кокаин по задната седалка. Яко се насмуках с мастика, натъпках се с прозак и изобщо не ми пука за бухналите им прически като от някой бразилски сериал. Как я докарах дотук? Когато бях малък, си мислех, че животът ... Повече »

Петя Дубарова: Стрък трева и цвете

Влюбих се в швед. Такъв един – висок и рус, хладно-лъскав и пресметлив. Когато ме целуваше, устните му бяха някак изопнати и все ми се струваше, че ме докосва само с ръбовете им. Тогава яд ме обземаше. Забивах нокти в раменете му, дерях ръцете му, хапех зверски устните му, а той си оставаше същата порцеланова кукла. Не дочаках края на ... Повече »

Нейната втора сянка

Oт Александър Цанков „Аз се страхувам от самотата.“ – написано на стена в центъра на града с лилав спрей или „Ценете природата, защото когато осъзнаете какво вършите, ще е вече късно да се върнете назад“ – върху стикер, залепен на малкото електротабло до входа на училището. Послания за мир, екология и хуманизъм, описващи тъмните коридори на човешката съдба. Графити, надраскани ... Повече »

Иво Попиванов: Let’s Dance to Joy Division

Соня не си спомняше нищо от последните три дни и не ѝ беше много ясно защо. Обичаше да се оглежда, да оценява физическата си красота и да води дълбоки екзистенциални разговори с гърдите си. Така за минута успя да парира безпокойството от мъглата в главата си с обяснението, че вероятно нищо важно не се е случило. Както обикновено. Пък каквото и ... Повече »

Една цигара

От Иво Попиванов – Преструваш се, че спиш, нали, ти толкова много се преструваш. 4 часа през нощта е. Последната седмица съм спал не повече от 9 часа. Нещата минават през мен и остават необременени от склонността ми да анализирам и да им придавам особена форма на трагизъм, отдавна изгубила чара си на хипноза за отегчените от глупостта си момичета. ... Повече »

Чавдар Манолчев: 7+7=7

1. В сенките роди се тази мисъл за живот без начало и край, навита в безкрая, лишена от смисъл, празно пространство, ненужен кърпеж. В лъжа възпитани сиви хора обслужват цял живот чужди гробове, а ние с тебе сме само спомени, празно пространство, ненужен кърпеж. В кутия спи преродената форма. Интрига няма – по лев за килограм, а имахме някога блянове… 7+7=7 Това е формулата, чрез която Вселената пее… 2. В новото начало ти ... Повече »