Архив Етикети: разказ

Всяка прилика с действително съществуващи лица и политически партии е абсолютно случайна, честно…..  от Иван Димитров 1. Тошо и Ани са нормална българска двойка. Живеят под наем в двустаен апартамент на бул. „Раковски” в София. Той е от Сопот, тя – от Кюстендил. Той работи в магазин за френски сирена и вина. Тя продава тютюневи изделия. Скъсват си задниците от ... Повече »

От Андрей Лидиев Помниш ли онзи шум в тополите, разпръскващ безнадеждност във вятъра, каращ рецепторите ти да триумфират в мазохистичен порив на носталгия по това, което бяхме? Помня как ме погледна тогава и без да искаш ме накара да се почувствам сигурен под опожареното слънце, където останах завинаги зашеметен от това от теб, което остана в мен тогава. Години бягайки ... Повече »

От Боряна Людмилова Така хубаво е да се мълчи с теб. Днес починало някакво момченце от рядка болест, съвсем неочаквано. Отмених срещата си и останах вкъщи. Исках с теб да си помълчим за това. Някога, когато имах лош ден на работа или се скарах с приятел, излизах. Колкото по-шумни бяха местата, толкова по-добре. Пушех, говорех високо и размахвах рязко ръце, ... Повече »

Първата изложба на младата жена от Цюрих беше хубава. Тя бе даровита художничка и критикът нямаше лоши намерения, напротив, искаше да я поощри, когато й каза: „Работите Ви говорят за талант, те са привлекателни, но Вие все още нямате достатъчно дълбочина.“ Младата жена не разбра какво имаше предвид критикът и скоро забрави забележката. Но на по-следващия ден във вестника имаше ... Повече »

В началото на 90-те години на отиващия си славен 20 век в България нещата не вървяха добре. В София хората бяха тъжни, а по сергиите имаше повече книги на Джеймс Хадли Чейс от където и да било в света по това време. Повече »

Осъзнах смъртта на Папагала чак когато пристъпих в таванската стая, където беше живял. Като ми казаха, че е прегазен, заплаках, исках да се скрия някъде, без да има къде. В същото време дали защото бях чул новината по телефона, дали заради друго, не си давах сметка, че съм го загубил завинаги. Но докато крачех сред вещите му, сред неоправеното му ... Повече »

Животът ми е гаден и смятам да приключа с него. Писна ми да возя разни кретени, които вонят на афтършейв и ръсят кокаин по задната седалка. Яко се насмуках с мастика, натъпках се с прозак и изобщо не ми пука за бухналите им прически като от някой бразилски сериал. Как я докарах дотук? Когато бях малък, си мислех, че животът ... Повече »

Влюбих се в швед. Такъв един – висок и рус, хладно-лъскав и пресметлив. Когато ме целуваше, устните му бяха някак изопнати и все ми се струваше, че ме докосва само с ръбовете им. Тогава яд ме обземаше. Забивах нокти в раменете му, дерях ръцете му, хапех зверски устните му, а той си оставаше същата порцеланова кукла. Не дочаках края на ... Повече »

Oт Александър Цанков „Аз се страхувам от самотата.“ – написано на стена в центъра на града с лилав спрей или „Ценете природата, защото когато осъзнаете какво вършите, ще е вече късно да се върнете назад“ – върху стикер, залепен на малкото електротабло до входа на училището. Послания за мир, екология и хуманизъм, описващи тъмните коридори на човешката съдба. Графити, надраскани ... Повече »

Соня не си спомняше нищо от последните три дни и не ѝ беше много ясно защо. Обичаше да се оглежда, да оценява физическата си красота и да води дълбоки екзистенциални разговори с гърдите си. Така за минута успя да парира безпокойството от мъглата в главата си с обяснението, че вероятно нищо важно не се е случило. Както обикновено. Пък каквото и ... Повече »