Архив Етикети: разказ

Сънувах един приятел, който се хвърли пред влака преди пет - шест години. Оттогава не беше наминавал. Пак се бяхме събрали на неговото таванче и слушахме Виктор Цой. Имаше и други, но не можех да ги различа. Колкото повече се взирах в тях, толкова повече чертите им се размиваха като в снимка на дъжда през прозореца. По някое време излезе ухилен от олелията и ми каза: - Пий си ракията, че ще изстине! Повече »

Тази нощ вилня страховита буря. На сутринта минувачи намериха тялото на Елена. На сто метра от блока. Без следи от насилие. Криминалистите отхвърлиха версията да е скочила. Не се припокривала заради голямото разтояние между блока и мястото, на което е открита. Архивираха случая набързо – неразкрит. Това са последните страници от дневника ѝ. Утрото и днес открадна съвсем нагло съня ми, ... Повече »

Пътепис Причерня ми. Усетих бодежи в сърцето, усетих бодежи в ума. Отворих уста и вдишах всички думи, които съм искал да кажа. Досега те висяха във въздуха с мръсни разкривени нокти. Колебанието им личеше отдалеч. Натежаха и за малко да повърна, да извадя телефона и посред нощ да се обадя на всички, които познавам. Натежаха и затворих очи. Преглътнах и ... Повече »

Гениалният Тери Пратчет е роден на 28 април 1948 г. в селото Форти Грийн, графство Бъкингамшър, Великобритания. През 1971 г. публикува първия си роман  – „Килимените хора“. През 1983 г. излиза първата книга от най-известната му поредица „Светът на Диска“. След това Сър Тери започва да пише още по-активно – средно по две книги на година, с което става един ... Повече »

Иван Гугин Излизам навън: в Лондон трябва да ходиш бавно и нещата идват сами. Underground: Под земята се усещам защитен, луминисцентно осветен. Без да се помръдвам, влакът ме движи в тунелите. Тук в метрото слънцето никога не огрява и мозъците винаги са замъглени –  в час пик е найт ъф дъ ливинг дед. Трябва да се изпита като силно усещане. Оглеждам се, за да нарисувам няколко ... Повече »

Паркира, но не излезе веднага от автомобила. Стоеше леко приведен, хванал инстинктивно волана и гледаше право напред, сякаш продължаваше да шофира. След няколко секунди се сепна, дори леко подскочи на седалката. Внезапно си спомни снощния сън, в който летеше с бясна скорост по магистрала и прегази някого в тъмното. Не изпита никаква вина. След кратко колебание дали изобщо да спре, ... Повече »

Добре, какво си имаме тук? Лондонска импресия с източно европейски привкус и документални елементи. Авторът ѝ изрази плаха надежда, че няма правописни грешки и ще го публикуваме, за да бъде култов писател. В редакцията още спорим дали е писател, но сме категорични, че е култов, и го публикуваме. Ако бяхме един друг сайт, сигурно щяхме да му дадем една писалка Mont ... Повече »

Към края на октомври дори и най-хубавите дни не могат да те излъжат, че ще останат. Тук, около Централна гара, есента се разбива в зимата без да предупреди. Събуждаш се и виждаш, че снегът е паднал но само, за да се превърне в кална суграшица, разливаща олющените фасади, изоставените бронзови пликчета и ставането по тъмно за работа. Една такава сутрин ... Повече »

В хотела имаше деветдесет и седем рекламни агенти от Ню Йорк, които така бяха окупирали линиите за междуградски разговори, че младата жена от стая 507 трябваше да чака за своя разговор от пладне близо до два и половина. Но тя не пропиля това време. Прочете статията „Сексът — наслада или ад“ в едно женско списание, джобен формат. Изми си гребена ... Повече »

Хари стоеше в преддверието на жилищната сграда и чакаше да дойде асансьорът. В мига, в който вратата се отвори, чу зад себе си женски глас: „Един момент, моля!“ Тя бързо влезе в асансьора и вратата му се затвори зад тях. Беше с жълта рокля, коса, вдигната високо над тила и тъпашки перлени обеци, които се полюшваха на дълги сребристи синджири. ... Повече »