Архив Етикети: разказ

Диспечерът прие обаждането и разпредели линейката с шофьора И.Б. и дежурните К.Н. и В.Т. на съответния адрес, линейката тръгна и на втората пряка почти затъна в неизчистения сняг, но шофьорът беше опитно куче и не позволи това да се случи, и как няма да е, като е шофьор на линейка, по дяволите, и е минал през всички съществуващи пътни ситуации ... Повече »

Такава мешаница на карнавала като в нашето село не вярвам да има другаде. Те затова му казват най-различно. От дете помня “станчинари”. Не зная откъде е дошла тази дума, но мене ме впечатлява със звучността си – сякаш е кратка мелодия, акомпанирана от чанове. По-късно започнаха да използват “кукери”. Сега предпочитат да казват “карнавал”. Наложи се от общосветовна гледна точка, ... Повече »

Когато за първи път видя острова, Марини беше вежливо наведен над седалките отляво и наместваше пластмасовата масичка, преди да сложи подноса с обеда. Пътничката го бе изгледала няколко пъти, докато той отиваше и се връщаше със списания или чаши уиски; Мари ни не бързаше да намести масичката и отегчено се питаше дали ще си струва да отговори на настоятелния поглед ... Повече »

Не звънеше Жасмен, защото тя пазаруваше в едно съмнително магазинче заедно с любовника си. Не беше и чичо ми, защото той умря преди две години. Кучето дърпаше шнура два пъти, а аз имах ключ. Значи трябва да намерим друг отговор. Звънът беше характерен: тежък… тромав, може би… не, плътен или по-скоро… едно бавно и скъпо иззвъняване. Следователно — водопроводчикът. Той ... Повече »

От Светомир Костов В първата събота от ноември традиционно се организираше „пазарът”. Събитие, придобило съмнителна слава в последните години. На него всяка свободна жена можеше да намери своята половинка срещу скромно усилие – усмивка със затворена уста. Свободните жени ставаха такива посредством няколко законосъобразни и природосъобразни начина – раздяла, развод или смърт. Практиката показваше, че „пазарът” работи, защото събираше все ... Повече »

На мария, толкова егалитарна, че името ѝ се изписва без главни букви          Тя беше актриса. Аз работех. Тя репетираше за първата си пиеса, а аз ни издържах докато чакахме да и платят. Тя се чудеше дали да напусне и не знаех какво да ѝ кажа.          Когато се прибирах навън беше тъмно, а всичко вкъщи беше мъртво застинало, трохите ... Повече »

Ангелинкова ни преподаваше по биология. Вечно ходеше с пола, достатъчно къса, за да се види съблазнителна част от бедрата ѝ. Над кръста не беше много пищна и сигурно това беше начинът да компенсира. Носеше две-три еднотипни поли, приели формата на леко изпъкналия ѝ задник. Краката ѝ бяха хубави! Глезените – фини. Бедрата – леко пухкави. С пъргави крачки връткаше подгърбието. ... Повече »

Ще ви разкажа за Ярослав. Той е от хората, които наричат медицинско чудо. Като млад преживя тежка катастрофа. Остана парализиран три години, докато не реши да участва в експерименталната програма. Тази програма цели да помогне на хора отново да се движат. Медиците, съгласили се да участват, предварително представят своите проекти за частичното възстановяването на гръбаначния мозък и биват одобрени от ... Повече »

„Да умреш означава никога повече да не бъдеш с приятелите си.“ Габриел Гарсия Маркес В девет сутринта, докато закусвахме на окъпаната от слънцето тераса на „Хавана Ривиера“, ужасяваща морска вълна вдигна във въздуха автомобили от крайбрежния булевард, от паркинга до тротоара и един от тях се вряза в стената на хотела. Беше като динамитна експлозия, вся паника из двайсетте етажа ... Повече »

Черна котка се събуди, прозя се и изтегна гръб. Намери с опипване по шкафчето до леглото останалия от вчера джойнт, после –  запалката. Изгори си лявата вежда и си дръпна силно. Още се страхуваше да си отвори очите. Явно не беше готова. Трябваха й още около 100 години. Прошепна тихо на себе си „Пресече ми пътя и взе ми надеждата“, ... Повече »