Архив Етикети: разказ

Най-тъжната гледка, която съм виждал през живота си, е панелен блок с плачеща върба отпред. Прошарена фасада от случайна санировка в розово, паднала мазилка разкриваща имплицитна панелна действителност. Кръвоносни кабели се преплитат в гъсти възли и се разделят завинаги. В тях текат Освалдо Риос, телефонни заплахи и порно от интернет. Антените на сателитната телевизия са градските слънчогледи. Гараж преправен на бакалия, трима ... Повече »

*Случките в този разказ са “украсени”, но не са измислени. Онзи ден ме срещна другарката Григорова – така се обръщахме към учителките си по времето на комунистическата идеология. – Качо! Откога не съм те виждала?! Какво става с тебе? Смотолевих нещо тривиално. Григорова продължи, като се взираше в униформеното ми облекло: – Ама ти сотаджия ли си ?! Нали завърши ... Повече »

Пикаеше ми се и се събудих. Когато отидох в тоалетната се оказа трудно да свърша работа, защото палатката се бе опънала. Надупих се назад, във формата на вертикално изправена дъга. Справих се горе-долу. Измих си ръцете и изтисках пастата върху четката за зъби. Докато правех кръгове върху зъбите и се опитвах да не уплаша огледалото пред мен, замислих се за ... Повече »

Виждате се отново след четиринайсет години и два месеца на твоята спирка на метрото. Поздравявате се с полуусмивка, а после настроението е сякаш лежите на един от онези хамаци, които екстремисти опъват между шанхайски върхове. Има ненатоварваща работа, няма деца, ходи на тай чи. Не споменаваш мъжа ѝ, разбира се. Срещате се пак след два дни и някак между другото ... Повече »

От Емил Първанов Скандалът беше чутовен! Кълна се, по-емоционално преживяване аз в живота си не съм имал. Онова дето сте го гледали из популярните италиански филми за ревнивите съпруги от „Ботуша“ е захаросана история в сравнение с истинските мащаби на събитието. Но…нека всичко е по реда си. Случи се една красива пролет насред Рим. Рим е красив град. Вечният град, ... Повече »

Диспечерът прие обаждането и разпредели линейката с шофьора И.Б. и дежурните К.Н. и В.Т. на съответния адрес, линейката тръгна и на втората пряка почти затъна в неизчистения сняг, но шофьорът беше опитно куче и не позволи това да се случи, и как няма да е, като е шофьор на линейка, по дяволите, и е минал през всички съществуващи пътни ситуации ... Повече »

Такава мешаница на карнавала като в нашето село не вярвам да има другаде. Те затова му казват най-различно. От дете помня “станчинари”. Не зная откъде е дошла тази дума, но мене ме впечатлява със звучността си – сякаш е кратка мелодия, акомпанирана от чанове. По-късно започнаха да използват “кукери”. Сега предпочитат да казват “карнавал”. Наложи се от общосветовна гледна точка, ... Повече »

Когато за първи път видя острова, Марини беше вежливо наведен над седалките отляво и наместваше пластмасовата масичка, преди да сложи подноса с обеда. Пътничката го бе изгледала няколко пъти, докато той отиваше и се връщаше със списания или чаши уиски; Мари ни не бързаше да намести масичката и отегчено се питаше дали ще си струва да отговори на настоятелния поглед ... Повече »

Не звънеше Жасмен, защото тя пазаруваше в едно съмнително магазинче заедно с любовника си. Не беше и чичо ми, защото той умря преди две години. Кучето дърпаше шнура два пъти, а аз имах ключ. Значи трябва да намерим друг отговор. Звънът беше характерен: тежък… тромав, може би… не, плътен или по-скоро… едно бавно и скъпо иззвъняване. Следователно — водопроводчикът. Той ... Повече »

От Светомир Костов В първата събота от ноември традиционно се организираше „пазарът”. Събитие, придобило съмнителна слава в последните години. На него всяка свободна жена можеше да намери своята половинка срещу скромно усилие – усмивка със затворена уста. Свободните жени ставаха такива посредством няколко законосъобразни и природосъобразни начина – раздяла, развод или смърт. Практиката показваше, че „пазарът” работи, защото събираше все ... Повече »