Архив Етикети: разказ

– Радвам се, че отказа да дойдеш у нас. – Аз не толкова. – Шегуваш ли се? – A ти? – Не. Реших да съм честен с теб. Откакто те познавам, се опитвам да се правя на готин и това ме напряга. – Не се ли отказваш прекалено лесно? – От какво? – Да се правиш на готин? – Няма ... Повече »

Колин пиеше сутришното си кафе, когато усети зовът. Беше като топло и меко изтръпване в крайниците и кръста, съчетано с внезапна, кристална, мелахолична яснота. Повече »

От Дилян Еленков Седя отсреща. Винаги седя отсреща. Винаги ще седя отсреща. Не се старая да наблюдавам, просто така се случва, макар че като малък имах театрален бинокъл, с който зяпах по чуждите осветени, или не, стаи, апартаменти. Бинокълът изчезна в неизвестна посока. Понякога, или в повечето пъти, гледах как разни хора, семейства най-вероятно, са се събрали около масата и ... Повече »

Попе, ще ти разкажа, каквото имам. За тебе може да е изповед. За мене ще е облекчение донякъде. А може пък да съм започнал да вярвам. Но да знаеш – усетя ли, че нещо излезе от чутото, не знам какво ще те направя. Нали се сещаш за Каридова, тя подгони предния поп – споделила му за своя изневяра, той я ... Повече »

Искам да счупя нещо. Искам да счупя (нещо в) някого. Повече »

Oт Дилян Еленков Така си отиде, необличано. Непожелано. Все пак създадено. Създадено да стопли някой. Не му се получи. Стоя 30 години в моя гардероб. Единствено бялата ми котка му обърна внимание. Отъркваше се в него, оставяйки шепи бели косми. На мен ми беше твърде голямо. Опитах се да го пробутам на приятели, не стана. Тежко било, широко било. Иначе ... Повече »

Тези софийски нощни улици са лекарство за мен. Като малък криех в задните дворове на кооперациите около "Витошка", Графа и "Раковски" първи цигари, целувки и кашета. Сега  стени и катинари са взели спомените ми за заложник и само тези улици ги връщат за малко. Светулките избягаха от тук, а аз оставам, но някой друг. Разминавам последните трамваи и преобръщам дните в главата ми. Повече »

Ако точно в този момент и съвсем малко след него някой погледнеше от Синята хижа към тънкия лед, който блестеше като лига на охлюв по билото на Синята планина, щеше да забележи три черни фигури, които се спускаха към хижата, стояща като самотна сълза на лявата, западна буза на падините-близнаци и които изглеждаха тайнствено и призрачно на фона на залязващото слънце. Зад всяка фигура се движеше по един голям черен кръг. Повече »

Дисциплина. Трябва да има дисциплина. В този смисъл, си я налагам. Налагам си я, тоест. Дисциплината. Освен някои малки неща, като рязането на нокти, което твърде често пропускам. Ноктите на ръцете, ноктите на краката. Чегъртат те, по пода, по плочките, по клавиатурата. Закачат се, закачливи са. Повече »

Добър ден! Едно кафе моля… късо, с малко мляко. Докато чаках да стане това кафе стоях и се чудех дали въобще трябва да го пия. Напоследък така ми казват. Само по две кафета на ден, а това вече щеше да е седмото. Напоследък да пия по седем кафета е едно от малкото удоволствия в живота ми, които ми напомнят за ... Повече »