Архив Етикети: разказ

Искам да счупя нещо. Искам да счупя (нещо в) някого. Повече »

Oт Дилян Еленков Така си отиде, необличано. Непожелано. Все пак създадено. Създадено да стопли някой. Не му се получи. Стоя 30 години в моя гардероб. Единствено бялата ми котка му обърна внимание. Отъркваше се в него, оставяйки шепи бели косми. На мен ми беше твърде голямо. Опитах се да го пробутам на приятели, не стана. Тежко било, широко било. Иначе ... Повече »

Тези софийски нощни улици са лекарство за мен. Като малък криех в задните дворове на кооперациите около "Витошка", Графа и "Раковски" първи цигари, целувки и кашета. Сега  стени и катинари са взели спомените ми за заложник и само тези улици ги връщат за малко. Светулките избягаха от тук, а аз оставам, но някой друг. Разминавам последните трамваи и преобръщам дните в главата ми. Повече »

Ако точно в този момент и съвсем малко след него някой погледнеше от Синята хижа към тънкия лед, който блестеше като лига на охлюв по билото на Синята планина, щеше да забележи три черни фигури, които се спускаха към хижата, стояща като самотна сълза на лявата, западна буза на падините-близнаци и които изглеждаха тайнствено и призрачно на фона на залязващото слънце. Зад всяка фигура се движеше по един голям черен кръг. Повече »

Дисциплина. Трябва да има дисциплина. В този смисъл, си я налагам. Налагам си я, тоест. Дисциплината. Освен някои малки неща, като рязането на нокти, което твърде често пропускам. Ноктите на ръцете, ноктите на краката. Чегъртат те, по пода, по плочките, по клавиатурата. Закачат се, закачливи са. Повече »

Добър ден! Едно кафе моля… късо, с малко мляко. Докато чаках да стане това кафе стоях и се чудех дали въобще трябва да го пия. Напоследък така ми казват. Само по две кафета на ден, а това вече щеше да е седмото. Напоследък да пия по седем кафета е едно от малкото удоволствия в живота ми, които ми напомнят за ... Повече »

Метален човек е седнал на централен зид в Пловдив. Под каскета му стърчи буйна коса. За да чува по-добре с лявото си ухо, е свил зад него длан, така че да образува с нея примитивен звуков усилвател. Със същата цел се е привел към минувачите. Дясната си ръка е мушнал в джоба си, но не заради студ. Внимателният поглед забелязва ... Повече »

Адски горещо е. Кучетата са се скрили на сянка, някои дори са изровили малко пръстта и са се свили в нея. На трети перон стар, дизелов локомотив изчаква да премине пътнически влак, за да поеме нанякъде. Машинистът уморено допушва цигара. Всичко е застинало, като на снимка. Само някъде далеч се чува глухият, ръждясал шум на портативно радио. Той идва от ... Повече »

Сряда е. Седя мирно и тихо на чина си в очакване да свърши часa. Смрачава се. С монотонния си, бавен говор, учителката кара времето да се влачи още по-бавно. Реших да прочета част от урока в учебника, за да не умра от скука. Там попаднах на нещо интересно, което запомних и по-късно, с годините щях да осмисля по-дълбоко. Една закономерност, ... Повече »

От Дилян Еленков Сам се събуди втренчен в тавана. Не можеше да избяга от тези ромбоидни форми, които изтезаваха душата му. Всяка сутрин, всеки ад. Но този път имаше нещо различно. Усети някаква тежест в левия си крак. Отви се. Погледна. И я видя. Блестяща, искряща. Малката метална гривна, обгръщаща глезена, осуетяваща спокойствието му. Какво, по демоните, запита се Сам. ... Повече »