Архив Етикети: разказ

Добър ден! Едно кафе моля… късо, с малко мляко. Докато чаках да стане това кафе стоях и се чудех дали въобще трябва да го пия. Напоследък така ми казват. Само по две кафета на ден, а това вече щеше да е седмото. Напоследък да пия по седем кафета е едно от малкото удоволствия в живота ми, които ми напомнят за ... Повече »

Метален човек е седнал на централен зид в Пловдив. Под каскета му стърчи буйна коса. За да чува по-добре с лявото си ухо, е свил зад него длан, така че да образува с нея примитивен звуков усилвател. Със същата цел се е привел към минувачите. Дясната си ръка е мушнал в джоба си, но не заради студ. Внимателният поглед забелязва ... Повече »

Адски горещо е. Кучетата са се скрили на сянка, някои дори са изровили малко пръстта и са се свили в нея. На трети перон стар, дизелов локомотив изчаква да премине пътнически влак, за да поеме нанякъде. Машинистът уморено допушва цигара. Всичко е застинало, като на снимка. Само някъде далеч се чува глухият, ръждясал шум на портативно радио. Той идва от ... Повече »

Сряда е. Седя мирно и тихо на чина си в очакване да свърши часa. Смрачава се. С монотонния си, бавен говор, учителката кара времето да се влачи още по-бавно. Реших да прочета част от урока в учебника, за да не умра от скука. Там попаднах на нещо интересно, което запомних и по-късно, с годините щях да осмисля по-дълбоко. Една закономерност, ... Повече »

От Дилян Еленков Сам се събуди втренчен в тавана. Не можеше да избяга от тези ромбоидни форми, които изтезаваха душата му. Всяка сутрин, всеки ад. Но този път имаше нещо различно. Усети някаква тежест в левия си крак. Отви се. Погледна. И я видя. Блестяща, искряща. Малката метална гривна, обгръщаща глезена, осуетяваща спокойствието му. Какво, по демоните, запита се Сам. ... Повече »

От пет сестри Кас беше най-младата и най-красивата. Кас беше най-красивата жена в града. Полуиндианка, с гъвкаво и странно тяло, с тяло змийско и огнено, и с очи, които му отиваха. Беше дух, затворен в лампа, но не можеш да бъде задържан в нея. Косите й бяха черни, дълги и копринени, със свой собствен живот, така както и тялото й. ... Повече »

От кадрите и коментарите по телевизията Коко разбра, че вижда как украински цивилни се мъчат да спрат руски танк. Извърна се, взе дистанционното с намерение да смени канала, отново се настани удобно срещу телевизора и войната го превзе – съвсем същата, каквато я преживя преди 47 години. В една ранна априлска утрин, когато пролетта напомняше на набора му, че им ... Повече »

Момиче (В.) и Момче (И.) на по 20 и нещо, се разделят по взаимно съгласие следняколкогодишна връзка. Момчето отчасти не знае какво иска (флиртува с други момичета), а отдруга страна се чувства в сянката на техен Добър Приятел (ДП), който е станал особено близък сМомичето. Добрият приятел често им помага и с пари, защото те чат-пат го закъсват. Трябва даплащат ... Повече »

Беше вечер и с Ванката пиехме бира в “Улицата” – единствената кръчма във Велико Търново, която ми допадаше. Груби дървени маси, умерено тежка музика, весели пиянски гласове и атмосфера, която всеки път, когато дойде сервитьорката, те мотивира да кажеш “Голяма наливна, моля!”. На съседната маса видях симпатично момиче с къдрава, кестенява коса, бяла кожа, нежни устни и светло-кафяви, живи очи. ... Повече »

Те гледаха как слънцето се превръщаше в парче от керемида и повлякло червени облаци като опашките на момчешки хвърчила, се готви да изчезне в долината. — Хайде, Хари, тръгваме ли? — Слушай, Румене, колко пъти ще ти казвам да го махнеш това глупаво „Хари“. — Бе кво ти става днеска! Що си ядосан? Е-е, обаче голям бог си. Аз два ... Повече »