Вятърът си играеше с побелелите къдрици на жрицата и те хвърчаха хаотично, около главата ѝ. Тя не потрепваше, не ги приглаждаше с ръка, сякаш не усещаше нищо. Погледът ѝ отнесено гледаше сините вълни на морето и птиците, прелитащи над тях. Бели, пухкави облаци се носеха в далечината и идваха към брега. Картини от отдавна отминали времена изплуваха в съзнанието ѝ. ... Повече »