Последни
Home / Архив Етикети: поезия (страница 3)

Архив Етикети: поезия

Веселин Делчев: Като език на котка във валериан*

Веселин Делчев

ИНТИМНО Като език на котка във валериан положих своя в твоя пъп. Потръпва крепостта от свян. А аз стърча като откъртен ръб. Светът е пещерен или семеотводен. Към колената ми притискаш щедра талия. Любов да търсиш днес не е на мода. Добре дошла в конюшнята на маргинала! Ти, знаеш ли – луната свири с устни, поела милионите ерекции. Аз бавно ... Повече »

5xK: Пейчо Кънев

Пейчо Кънев

Кой? Ботев, Вапцаров, Смирненски, Павлов, Левчев, Далчев, Милев, Радоев, Методиев, Фотев, Дамянов; Шимборска, Херберт, Милош, Ружевич, Криницки, Липска; Попа, Павлович, Лалич, Милкович; Цветаева, Ахматова, Пушкин, Бродски, Вознесенски, Евтушенко, Маяковски, Гумильов, Менделщам, Пастернак, Хармс; Транстрьомер, Екельоф, Мартинсон; Кавафис, Рицос, Сеферис, Елитис; Мачадо, Лорка, Алберти, Хименез, Паз, Алберти; Рилке, Тракл, Бен, Бахман; Аполинер, Реверди, Жакоб, Елюар, Мишо; Фрост, Одън, Бериман, Паунд, Симич, ... Повече »

Пейчо Кънев: Живо месо

Пейчо Кънев

Новата книга на Пейчо Кънев – „Живо месо“ – излиза от „Издателство за поезия Да“ За „Живо месо“: Досадно е, когато трябва да се каже нещо препоръчително за сериозен автор, който има няколко издадени книги. Такъв е случаят с Пейчо Кънев. Но няма как да не отбележим една отличителна негова черта, особено характерна за „Живо месо”: внимателното изписване на думите; ... Повече »

Шарл Бодлер: Животът е болница, в която всеки пациент мечтае да се премести на друго легло.

Шарл Бодлер се ражда на 9 април 1821 г., в Париж, за да се превърне в една от най-скандалните и противоречиви фигури на 19 век. Пристрастен към опиума и пиенето, решава да опише опита си в три пространни есета, посветени на дрогата – „Поема за хашиша“, „Опиоман“ и „Виното и хашишът като средства за разширение на личността“. Без никакво притеснение ... Повече »

Amanita Muscaria: Моля ви, не идвайте на свиждане!

Понякога е Елена Денева, понякога – Amanita Muscaria (червена мухоморка). Но винаги – безумно безопасен пациент, защото „светът е свят, и мръсното му бяло напомня санитарен полуден.“ Да живеят душевните ни разстройства в тази реалност телесна. Разсъждавайки, губим куп удоволствия. Останалото е лесно. И отворили алчно резервни клепачи, търсим всичко и всичко желаем. И набъбва омразата на палачите на които сме ... Повече »

Силвия Плат: Светлината на ума

Sylvia Plath

Силвия Плат се самоубива на 11.02.1963, само две седмици след излизането на романа й „Под стъкления похлупак“. През 1982 г. е наградена посмъртно с „Пулицър“ за поезия. КОЛОСЪТ Не ще успея да те събера в едно, да те сглобя, скрепя, залепя. От огромните ти устни излизат грухтене, магарешки рев, кудкудякане. По-зле е от обор. Навярно се броиш за оракул, за ... Повече »

Борис Виан: Комплекс към пъстърви

Boris Vian

Тя беше млада и невинна, Излизаше от манастир. Едва шестнадесетгодишна разби душевния ми мир. Четвъртък беше ден за гости, тя често идваше у нас. Тогаз “Пъстървата” от Шуберт ни пееше със нежен глас. Ала веднъж изви се буря и тя остана да преспи. Не можехме да я оставим във нощ такава да върви. Тя бе доволна. За отплата всред грохота ... Повече »

Дилян Еленков: Примирие с непримиримото

* * * не ме търси повече казах й ти си смахната побъркана луда кучка помислих си казах й ти си луда аз не мога така някъде към 6 сутринта на вратата тя се притисна в мен целунахме се аз съм най-тъпото копеле ако се върна казах й идвай пази ме каза и аз се събух върнах се поредното тъпо ... Повече »

Тед Хюз: Денят на падналите

Ted Hughes

Литературен клуб Роден е през 1930 г. в Майтълмройд, може би най-дивото село, на което човек може да се натъкне в Северна Англия. Дели го един мост – отляво се виждат пет къщи, отдясно две кръчми и няма друго; по-нататък е някакво безкрайно поле, всичко равно, тук-таме хълмове и най-вече постоянен дъжд. Препитавал се е с какво ли не. Става ... Повече »

Иван Шентов: Това отдавна не е поезия

Иван Шентов

Израстването като самозащита за родените в Ада. Седем минутен позив за повръщане от Иван Шентов. Израстването е да замълчиш тогава, когато нямаш какво да кажеш. Израстването е да излезеш да разходиш кучето, да звъннеш на баба си или да се напиеш като гъз в 10 сутринта, вместо да се мъчиш като грешен дявол да напишеш пет реда злободневка. Защото утре ... Повече »