Последни
Home / Архив Етикети: поезия (страница 2)

Архив Етикети: поезия

5xK: Радостина Лилова

Кой? Този, който никога няма да бъде. Какво? Някога, за някого – всеки дъх и всяко безсилие, всеки поглед и  всяка мисъл,  всеки следващ сън. Красотата на кристалния звук. Опиянението след илюзиите. А в момента на случване – първородното безвремие. Как? Без цвят, без звук и без материя. Отвъд. Къде? Мястото е някъде там, в безкрая. Около съзвездията на тихата ... Повече »

Филко: Дълбини по-страшни от кошмарите моряшки*

Тези редове са четени пред охлюв и гекон. Никому не са изпращани. Досега. Лека нощ Изпод одеялата черни сънят отвлича ме към дълбини по-страшни от кошмарите моряшки и в падините непрогледни със зверове проклети танцувам в ритъма мъртвешки. ала хиляда пъти хвърлям се в смразяващ океан пред избора във пустите завивки да се търкалят само слънчев лъч и торсът ми ... Повече »

5xK: Иван Шентов

Иван Шентов

Кой? Онзи, който носи светлина. Какво? Свободна воля за тези, които могат да понесат товара на отговорността ѝ. За останалите – забрава. Как? Сякаш няма утре. Къде?  Тук и сега. Кога? Завинаги. Понеделник Лепкав студ. Градът е хищник. Поглъща моето момиче. Към спирката. Към спирката. Безмислен труд краде от времето ни за обичане. Така умираме. Умираме. София диша „Погледнете се, ... Повече »

5xK: Росен Карамфилов

Росен Карамфилов

Кой? Големите. Онези, които са били тук пред нас и и които ще останат след нас. Веднага казвам няколко имена: Хенри Милър, Жан Жьоне, Дилън Томас, Лорка, Къмингс, Елиът. В България също са се родили няколко такива и те са: Константин Павлов, Христо Фотев, Христо Запрянов и Виктор Пасков. Останалите предстои да открия. Какво? Любов към ближния. Любов към отражението ... Повече »

5xK: Георги Гаврилов

Георги Гаврилов

Кой? Рилке, Песоа, Буковски, Хесе, Ремарк, Достоевски, Милош, Петер Крал, Сьонегор, Херцег, Михаел Крюгер, Шиктанц, Копланд, Кафка, десетки други и най-вече онова Ти, което се случва по-рядко от добрата литетатура и по това я превъзхожда. Какво? Остарявам с тях, докато остарявам със себе си и без теб. Как? Красиво. Като разплитане на вътрешното за пуловер на всичко вън. Къде? Където ... Повече »

Иван Шентов е победителят на София: Поетики 2016

Иван Шентов

Гласуването на публиката определи Иван Шентов за победител в 11-тото издание на поетичния фестивал на България – София: Поетики 2016. Основното събитие на фестивала се проведе тази събота в градинката на Кристал в столицата. На второ и трето място се наредиха поетите Росен Карамфилов и Георги Гаврилов. Единадесетото международно издание на литературния фестивал София: Поетики стартира на 18 юни и ще ... Повече »

Камелия Щерева: Ухание на престояло снизхождение

  ИЗОЛАЦИЯ Тишината преглътна мълчанието между нас. Ние имахме всичко, дори и тумори. Не това искам! Не това исках… Исках спомен за онази митология на мечтата, онези сънища, в които кълвях глиненото си тяло, за да извая човека, за да продупча костения му живот, мутирал около духа му. А наяве сътворявах – бълвах спечена пръст към плодородните почви на несъзнатото ... Повече »

Димана Йорданова: Всеки път, когато пристъпвам към теб, звукът от веригите ми ме издава

Димана Йорданова

Силно вярвам, че хората, които се будят усмихнати рано сутрин, съществуват единствено в рекламите за маргарин и дамски превръзки. Моите сутрини са като изпит, за който не съм чела. Към обед вече ставам леко агресивна, което е признак на някаква форма на живот, пия кафета до откат, от които адреналинът ми скача до небето и започвам да проявявам симптоми на ... Повече »

Поезията след края на човечеството

Изкуственият интелект на „Гугъл“ прописа поезия, която критиката справедливо постави в жанра post human poetry. Поезията след края на човечеството… Изкуственият интелект е станал автор, след като е бил заставен да прочете 2865 любовни романа. Трябва да признаем, че резултатът е доста мрачен, предвид опита на човекоподобния софтуер с литературата. Възможно ли е любовните романи да докарат и робот до ... Повече »

Румен Павлов: Ако искам да си свиркам, ще си свиркам

Дълго много дълго ги мислех за архитектите на нищото на нашето нищо не всеки сам е архитект на собственото си нищо по брега се вият червени топове плат опасват белите къщи, корабите и кулите, миналото и бъдещето, моста на мостовете дали всичко се случва заради червеното дали е от месеца да попитаме на изток пустините да поживеем малко в тях ... Повече »