Архив Етикети: поезия

Превод: Румен Павлов Боговете създадоха своя свят, хората също,а змиеукротителят, с лунно око и свирка в устата,създава свойто змийско кълбо. Той свири. Зелена вода. Той изсвирва зелена вода, докато зелените водине затрептят и не залюлеят тръстиковите си тела.Докато мелодиите се сплитат със зеленото, реката се оформя спрямо песните му.Той изсвирва място за себе си, без скали и земя –само тръстикови ... Повече »

или ФАКТОРИ ЗА НЕСЪРАЗМЕРНОСТТА НА НЕБЕТО Oт Румен Павлов Оттам-насам се движат светът и линиите.  Хаосът става ред с движението оттам-насам.  …ос и светът-ред се отделят един от друг в пашкула-единица и затъмняват огледалното поле на несътворението. Линии. Начало и край. Бог се оглежда в началото и края. Бог се оглежда извън началото и края. Бог се оглежда между началото ... Повече »

Кой? Строител. Какво? На лодки от думи. Как? Със замах, със сила, без въздух, без много да му мисли. Къде? Навсякъде, където има материал. Кога? Само не сега. // това, което разменям за две или сто секунди спокойствие, е сплетени думи. думи на пяната на вълните, думи във пясъка, думи в лъжица, думи на хапки, думи с опашки, думи висящи ... Повече »

Превод Румен Павлов Една мокра врана се е превилана здравата вейкаи не спира да оправя перата си в дъжда.Не очаквам чудоили случайност, за да се настроя както трябва,нито продължавам да търсязамисъл в обърканото време –болните листа си падатбез парад или знамение. Признавам си, че понякога ми се исканямото небе да ми отговори,но все пак не се оплаквам:от време на време ... Повече »

Превод: Румен Павлов Имало е някаква романтика, но това е романтиката на пиратите и разбойниците. Естествените дарове на живота не виреят при такива условия. Там няма хора в същинския смисъл на думата – целеустремени и със собствен характер. из „Лъкът на Одисей”, Джеймс Фрууд Тихите, всеядни челюсти на тази тропическа гора не просто поглъщат всичко, но и не допускат нищо ... Повече »

В мрачни дни като тозисе сещам за хората,които не мога да повярвам,че ги няма. в дни като този обичам да гледампрез прозореца,защото ако гледам в една посокадостатъчно дълго,успявам да проследя самото началона валенето на дъжд: кап,кап, кап,кап, кап, кап,капкапкапкапкапкапкапкапкапкап. и така вече вали,гарваните спират да летятнад крайдунавските блокове,водните куршуми залепватпадналите листа здраво за земята,и единственото сигурно нещо,което остава за мен ... Повече »

И пак днес съм само главабез мозък,има ме, няма метук съм някъде, „Мхм.”„ Да бе.”„Верно?“„Добре.” чудя се дали като съм заспал в този святсъм буден в друг. напоследък само слушам,защото какво по дяволитеимам да казвам толкова;тук мухата можеда задържи вниманието си върху нещопо-дълго от човек. често гледам пръстите на ръката си,защото това ми припомня, че сме различнии се чувствам зле ... Повече »

Аз стоях на възвишението, и виждах, долу — хиляди демони: бягащи, скачащи, опиващи се от греха. Един погледна нагоре, ухили се, и ми каза: — Приятелю! Братко! Аз срещнах човек, преследващ хоризонта Той бягаше с него около света. Обхвана ме вълнение и се обърнах към него: — Слушай, това е глупаво — казах — ти никога няма… — Лъжеш! — ... Повече »

Само четири стихотворения на Бродски са издадени в Съветския съюз, повечето му работи се появяват на Запад. На 4 юни 1972 г. е изгонен от страната и през 1977 г. става гражданин на САЩ. Преподава в Мичиганския университет, а по-късно е професор в Колумбийския университет, Ню Йорк. От 1986 г. е професор по литература в колежа „Маунт-Холиок“. През 1987 г. ... Повече »

“Ти си луд”. от често по-често започнах да го чувам, защото: „Какво правиш във Видин?!“ освен да мухлясвам ли, имаш предвид. Има и още няколко въпроса свързани с бъдещето велико на днешния младеж, питанки удобно отправяни по-лесно към друг. Знае, знае, изглежда знае всеки къде успехът се е скрил, и е добър съветник как да го постигнеш. Тук? В малкия ... Повече »