Сърце I oт Милен Маринов Светлината блестеше в очите ми. Пречеше ми да виждам медицинската сестра, която затягаше каишките около ръцете и краката ми. Треперех. Всички носеха маски. Някои и от онези, големите очила. Като дъна на буркани, облепени с изолирбанд. Плашещи очила. Имаше нещо нечовешко в тях. „Болно е сърцето ти“- каза медицинската сестра. Гласът и беше хладен, равномерен. ... Повече »