Архив Етикети: Мартин Цеков

Пак седя на пода и мъничко кървя, не мога да спра тази война в мен подклаждана от този нов модерен свят опитващ се по всякакъв начин да ме натика в ъгъла на моя живот, но този път съм готов преди да започна пак да се развалям колкото мога, готов съм да взема ножа и да разрежа света на две, за ... Повече »

В мрачни дни като тозисе сещам за хората,които не мога да повярвам,че ги няма. в дни като този обичам да гледампрез прозореца,защото ако гледам в една посокадостатъчно дълго,успявам да проследя самото началона валенето на дъжд: кап,кап, кап,кап, кап, кап,капкапкапкапкапкапкапкапкапкап. и така вече вали,гарваните спират да летятнад крайдунавските блокове,водните куршуми залепватпадналите листа здраво за земята,и единственото сигурно нещо,което остава за мен ... Повече »

И пак днес съм само главабез мозък,има ме, няма метук съм някъде, „Мхм.”„ Да бе.”„Верно?“„Добре.” чудя се дали като съм заспал в този святсъм буден в друг. напоследък само слушам,защото какво по дяволитеимам да казвам толкова;тук мухата можеда задържи вниманието си върху нещопо-дълго от човек. често гледам пръстите на ръката си,защото това ми припомня, че сме различнии се чувствам зле ... Повече »

“Ти си луд”. от често по-често започнах да го чувам, защото: „Какво правиш във Видин?!“ освен да мухлясвам ли, имаш предвид. Има и още няколко въпроса свързани с бъдещето велико на днешния младеж, питанки удобно отправяни по-лесно към друг. Знае, знае, изглежда знае всеки къде успехът се е скрил, и е добър съветник как да го постигнеш. Тук? В малкия ... Повече »

Пикаеше ми се и се събудих. Когато отидох в тоалетната се оказа трудно да свърша работа, защото палатката се бе опънала. Надупих се назад, във формата на вертикално изправена дъга. Справих се горе-долу. Измих си ръцете и изтисках пастата върху четката за зъби. Докато правех кръгове върху зъбите и се опитвах да не уплаша огледалото пред мен, замислих се за ... Повече »

Разлиствам албума от ‘09 а той се разпада, мамка му, но на страница 45 където се засичат буквите “Ц” все още сме един до друг. В този ред на мисли, ако ти кажа, че ми липсваш ще се окаже, че съм мазохист, нали? Защото сега разказваш историите си на друг, но казват нищо тук не пита и мисля си за ... Повече »

Бразди всички сочат учат ме как любовта да изключа все едно е копче на нощна лампа, “Давай.” “Продължавай.” “С толкова много не си бил.” така, така давам, давам обаче днес като с плуг спомените отворили са рана в мен може би една от онези ситуации, в които когато мислиш си за някой друг то не е споделено но вярвай или ... Повече »

Героят вади пирони седях на пейкатата пред кабинета, с дясната ръка подпирах главата си да не падне и чаках да ме извикат. за последно бях тук преди две години. точно тогава ме изписаха със заковано дясно бедро и 38 см. пирон в костта. за това време се случиха много неща и главно имах късмет, което не бе типично за мен. ... Повече »

Младите дръвчета не знам дали е правилно да се говори и обсъжда как пишещи и не пишещи с глави и без превъзнасят се дълбоко и мислят денонощно за чувствата си „ах тези мои чувства, по-значими от света.“ при първа възможност обясняват за призванието тяхно отредената им дарба, да даряват всички нас с ненадминат опит и преценка тези хора ги няма ... Повече »

Патило Гледам ги как празнуват 55 години брак и в стиснатите им ръце търся отговор за причината за издръжливостта за компромисите, – Нямах нищо, затова й предложих приятелство – каза той. и така се стигна дотук, така географските конвенции се обърнаха наопаки и нещата си дойдоха на мястото. *** Глътка слънце Израснах с израза: – Ако искате аз мога да ... Повече »