Капките удряха по прозореца и сякаш на равни интервали гръм отмерваше отминалото време. То течеше бавно, лепкаво и мудно като дзифт. Стаята, едва-едва осветена от мъждукащата волфрамова жичка на старата крушка, изглеждаше като затвор на мислите и на живота. Като единствен изход към нещо по-добро сочеше прозореца. Същия този, през който наблюдаваше с омерзение обграждащия го свят. Свят на хищници ... Повече »