Архив Етикети: Константин Николов

Добър ден! Едно кафе моля… късо, с малко мляко. Докато чаках да стане това кафе стоях и се чудех дали въобще трябва да го пия. Напоследък така ми казват. Само по две кафета на ден, а това вече щеше да е седмото. Напоследък да пия по седем кафета е едно от малкото удоволствия в живота ми, които ми напомнят за ... Повече »

На “Момчето от поддръжката” … докато другите крещят или говорят за изкуство, самотният човек с количката пренася книги и напуска… Шляя се по улицата с два патрона уиски. Единият в джоба, другият в ръката. Шляя се с натежало сърце и натежала глава и натежали крака. Мижав съм станал. Мижав може би и ще си остана. Вървя по улицата и отпивам ... Повече »

Късно вечерта е, нещо свири някъде, ту близо ту далеч, вървя от час и не искам повече. Искам да се прибера, ама и не искам, цялата ми глупост е такава. Играем си на искам – не искам. Напоследък си мисля… копеле, за нищо не ставаш, ама после си казвам, че с идиоти не разговарям и нещата се оправят… Бледи спомени ... Повече »

Стоя на една веранда – два на три метра и гледам морето. По-точно гледам залеза, който бавно се скрива зад него. Скоро водата ще го погълне, ще го изгаси, както прави с мен толкова ритмично. След което аз и залеза ще бъдем изплюти… Стоя на тая хубава, но всъщност шибана веранда и се питам ти къде си? Хубава е защото ... Повече »